Намерете си история

22 август 2011 г.

МОЛ

История от Стела



Не съм виновна аз, че моловете са единствените чисти места без коли, където мога да напазарувам, да пия какао със сина си и да тичаме по ескалаторите. Такъв ни е градът, няма място за дечурлига в него, трябва да се приспособяваме.

Няма пък да се срамувам, приятно е в мола - има много светлина, климатик и музикален фон. Освен това количките карат супер бързо по гладкия под!

След като се наложи да преустановим почивката си по средата (не ни съжалявайте, София е поразително приятен град, когато софиянци ги няма) трябваше да се организираме по спешност за рождения ден на мъжа ми:
- да поръчаме подаръка му (палатка XXL + турбочували!);
- да поканим гостите (да живей империалистът експлоататор – не им дават отпуск);
- да се разкрася (е, сега...)
- да купим тонове пиене и храна (както винаги – остана).

Приятни занимания бих казала аз, но не и за 4-годишните хора. Не знам защо, но когато си на 4 таралянкането напред-назад в жегите с майка си за покупки не изглежда много привлекателно. За щастие – има мол. За жалост – това не е достатъчно, когато забиеш при маникюристките за повече от час.
На 10-тата минута, след като беше разгледал всички шишенца, разпитал за всички възможни процедури, пробвал UV-машинката, разлял чашка с неидентифицирана течност, изял вафла и направил 6-5 кръгчета наоколо, моят прекрасен спътник увисна на стола до мен: „Разкажи ми история! За как си била малка обаче.“

В този чуден миг дори и обещанието за освинване в Макдоналдс не може да спаси положението. Ясно е, че е настанала Тежка Скука. А за миговете Тежка Скука вадя от торбата изключителните приказки на Николай Райнов. Нищо не може да прикове вниманието на един 4-годишен корсар така, както една порядъчно кървава история за самодиви и черни кули. И понеже наскоро (и по морето се случва Тежка Скука) бях разказвала любимата си „Вампирова булка“ се спрях на забележителната история за самодиви и орли – Кушкундалево.
Започвам аз полека, историята се точи като народна песен. Бедният момък си търси работа („мамо, какво значи богаташ?“), стигат с трите коня до високите скали, седят край огъня и бам! - богаташът заколва третия кон, а момъкът се мушка в кожата му и орлите го отнасят. От този момент насетне корсарят слуша притихнал, а на мен не ми се налага да довнасям кървави елементи – то не са човешки кости, кървави дири, дране на орли и всякакви други скукомори – невероятна приказка.

Минава почти час, историята е още горе-долу към средата, маникюристката привършва, наоколо цари пълна тишина. Всичко живо слуша затаило дъх (включително две джофри, които прекъснаха зашеметяващия си разговор за изкуствени мигли), единствено корсаря се намесва авторитетно тук-там, за да добави от себе си по някой изкормен или просто убит.
Стигнали сме до третия старец - Царя на птиците, чийто страшен глас ми се получава особено сполучливо, когато плащам и тръгваме да си ходим. Награбвам сума ти торби и тъкмо да отплаваме:

- Ама как свършва историята, пита маникюристката, успява ли да намери самодивата?
Е, такова нещо не беше ми се случвало – да разказвам за самодивската риза на джофри... Налага ми се да обобщя набързо историята. Обаче 5-те жени не харесват края:
- И не се връщат в нашия свят, така ли?!
- Не.
- Никога ли???
- Никога.
Оставяме ги зашеметени, даже чао не ни казаха. Корсарят заявява доволен:
- А сега – Макдоналдс!

Тъп бил молът, потребители сме били. „Молът е такъв какъвто си го направиш сам“ е казал мъдрецът и е бил напълно прав. В мола на Цариградско Макдоналдс няма, а рожденият ден на мъжа ми се получи върха – кьопоолуто в Карфур е просто чудесно!

* * *

КУШКУНДАЛЕВО от Николай Райнов можете да прочетете ТУК.

8 август 2011 г.

Малка брава

Блея и зяпам страхотно много, когато ходя из града. Понякога прекалено много. Сигурно ако не блеех толкова много нямаше да видя почти никоя дреболия в града, а аз много обичам дреболиите. Разни малки картинки или не картинки, които веднага ми дават друго усещане за мястото. Картинките на града си имат свой живот - появяват се, изчезват, някой друг рисувач ги надрисува, разни хора си рисуват едно и също нещо на различни места. Понякога ти харесват, други са тъпи...
Странното е че всички картинки са изтикани в някаква полу-криминална ниша - рисуваш ги тайно, дебнеш дали някой няма да те види. Жалко, защото са много готини и аз винаги се радвам да видя някоя нова по моите градски маршрути. Най-много ми харесват малките неща или лепенките, големите графити са малко мегаломански и самоцелни най-често. А дребосъците просто се появяват някъде със своите съобщения, или без тях. После изчезват, появяват се другаде. Водят си някакъв диалог с другите картинки.
Та така, блея си и си мисля разни неща...




 
Creative Commons License
This work by Малки истории за града is licensed under a Creative Commons Attribution-NonCommercial-NoDerivs 3.0 Unported License.
Powered by Blogger