Намерете си история

10 януари 2012 г.

Най-добрите читатели на Малки истории!

И така, играта приключи!
Оказа се, че имаме много най-добри читатели! Цели 10!
УРА, УРА!
Съвсем скоро ще си получат подаръците от KARANAPO, надяваме се да им харесат толкова много, колкото и на нас техните отговори :)

Време е да ви кажем и на вас правилните отговори, защото все пак сте добри наши читатели, нищо че се притеснихте да участвате този път.

Въпросите не са чак толкова сложни, колкото ви се струват:




1. Кой живее в канала на Евлоги Георгиев?

2. Къде се намира комунизма и какво представлява?

3. Къде се закръгля земята?

4. Кое е латинското име на Синия от стената? 

5. Кой е Човекът трабант и къде живее? 

6. Коя е най-дългата улица?

7. По коя улица разстоянието в едната посока не е еднакво с разстоянието в другата посока? 

8. Какво е доказателството, че в паметника на Цар Освободител са зазидани истински човек и кон?

9. Колко триангулачни точки има в София? 

10. Кой е Анджело Роджери?

11. Кое е Малкото кученце?

12. Какво яде Тодор Живков?

13. На колко години става Недялко?

14. Имам си находка. Каква? 

15. Колко е "висок" паметникът на съветската армия? 

16. Кой е Карамел Му?

17. Къде изчезнаха Царедворците?

18. Имат ли джофрите душа?

19. Колко тенджери зеле има в едно яйце?

20. Каква е връзката между ЦРУ и Малки Истории?

3 януари 2012 г.

Моята версия за селÓ Париж

История от Андрей
(Първата версия за селÓ Париж можете да прочетете ТУК)



Говорим за напълно забравената 1961-ва година. Бях на 6 години и моето семейство взе решение да ме изпрати на Детска градина, с мотив, че съм се "напълно откъснал от живота". 

Работата е там, че бях единственото дете на две поколения интелектуалци, което значи непрекъснато четене, задачи с басейн и тръби, та и доклади: "За Сахара", "За произхода на числата" и т.н.

Изобщо имах доста сведения за широката заобикаляща ме действителност, но почти никакви за непосредствено заобикалящата, а именно за Подуене, където се развиваха събитията. 



Детската градина ме шокира, главно защото не разбирах какво приказват, какво правят и особено защо го правят. 

Случай номер 1 стана на първия ден. Три момчета, мой размер, ходеха прегърнати по двора и пееха:

"Ний сме трима братя 
                от селÓ Париж,
който ни закача
                  ще яде мариз."

Със сигурност не знаех що е "мариз", но че Париж не е селÓ, и дори не е село - бях напълно убеден. 
Опитът ми, обаче, да защитя френската столица се натъкна на нещо, което обикновено се нарича "художествена правда".

"Братята" изтълкуваха моите разяснения като именно закачка и според текстът на стихчето ме маризиха (доста символично, да си кажем право, но имайте предвид, че дотогава никой при никакви обстоятелства не ме беше удрял).

Скоро след това установих, че има синоними на същата дума.
Децата в детската градина бяха влезли в препирня и ясно чух "ще изядеш Лобуто". Не знаех какво е и най-близката асоциация ми беше "Мобуто". Този забравен, слава богу, човекът е лош човек, нещо като президент на тогавашното Конго  (По-късно Заир, а сега пак Конго). 
Поясних за Мобуто. И бързо установих, че между "мариз" и "лобуто" има разлика в полза на първия. 

Този втори случай ме накара за дълго да изляза от ролята на коментатор на каквото и да било, защото допуснах, че богатият български език има и други синоними за "бой".

 
Creative Commons License
This work by Малки истории за града is licensed under a Creative Commons Attribution-NonCommercial-NoDerivs 3.0 Unported License.
Powered by Blogger