Коледна история за натъжаване и размишление - 2

Коледна история за натъжаване и размишление - 1

Бабата е много възрастна и има нужда от гледане 24 часа на ден, не е на легло и е контактна, както се казва. 

Не се намери човек в София. 

Не се намери и в околностите на София. 

Намери се в Берковица… 

52 годишна жена, била лелка в детска градина, съкратили я, двамата й сина безработни, три внучета, опитали да гледат овце, един пиян с джип убил 22 овце отраз. 

Разговорът беше горе-долу такъв:

- Без почивен ден?

- Да, съгласна съм. 

- 24 часа. 

- Да, съгласна съм. Къде живеете?

- София, Белите брези, бл…

- Почвам от утре. 

* * * 

Тя не знае нищо за нас, бабичката проклета ли е, какво точно ще искаме да прави, почтени ли сме, ще плащаме ли редовно, колко дълго ще продължава цялата работа, кога ще види внучетата си, билетът дотам и обратно е 40 лв ("Много пари са това"), как ще е настанена, на какво ще спи, знаеше само за Белите брези. 

* * *

Взе рейса Берковица-София в 4 часа сутринта и в 8 беше на софийската автогара. Тя все така не знае къде са Белите брези и шофьорът на таксито й взима 27 лв, за да я закара. Половин час по-късно облекчено оглежда непознатите, за които ще работи каквото поискат. 

Следват уточнения, пиене на кафе, още малко облекчение, бабата се чуди "коя е тази жена", наоколо са "Белите брези". 

* * *

А къде е оптимизмът? 

А къде е хубавият край? 

Е, бабата ще бъде гледана добре. 

Тя ще получава 1000 лв. и ще ги праща в Берковица, а дъщерята на бабата няма да се натоварва, всички са доволни, нали така...

П. Монева

Точно излизам от плод-зеленчука, натоварена с хиляда торби и ги мъкна с надеждата да не се скъсат. Пред мен застава и започва смутено да се върти притеснена жена, която иска да ми подаде нещо.
Това хич не ми харесва като концепция, защото нямам празна ръка, а пръстите ми са вече побеляли от впития найлон, а тя освен, че ми тика това нещо, седи пред мен и не мога да мина.
Както и да е, жената все пак натиква някакво листче в една от торбите и изчезва, без да ми каже нищо.
Озадачаващо.

Вкъщи се разтоварих и намерих и листчето:

Парола: 123456
kartini123456@abv.bg
Рисувам жени по снимка. Копирам само лицето, останалото е по въображение.
0897431215 П.Монева

Софийско небе 2

Винаги съм си мислила, че не харесвам стъклените сгради. Ама, че гадост - на нищо не приличат, извисяват се на странни места и не си отиват с околните къщи.
Да, обаче...

В София небето се среща на различни неочаквани места. Веднъж го намерихме и ето ТУК.

Списък за пазар

Вчера си чистех бюрото и ми попадна това:
 

Това е една чужда бележка за пазар, която намерих случайно при едно от моите пазарувания. Някак си не беше изхвърлена, а беше направена на купчинка и оставена някъде, нямаше как да не я взема.
Стори ми се забавно да я сглобя и да видя дали можеш да разбереш нещо за човека по списъка му за пазар. В началото не разбираш много...

бишкоти, препарат под, замр.картофи, крема сирене, закв. сметана, св. гърди, пиле филе, яйца, бинго, попивателни

Ако обърнеш бележката, обаче, ще разбереш, че Недялко има рожден ден. И става на 70 години. Някой ще му прави торта от бишкоти и заквасена сметана - за момента ми се струва най-вероятно това да е жената на сина му, защото почерка не е на 70-годишна жена, нито пък дъщеря му ще му казва Недялко.

ЧРД, Недялко!

...ето какви неща можеш да разбереш от един списък за пазар.

 * * *

PS Пишете коментари, ако ви се стори че съм изпуснала нещо за Недялко и авторът на пазара :)

/// В коментарите под историята denz пусна един страхотен линк, не го пропускайте:
i collect shopping lists

История за жонгльор

Миналата седмица някъде към 11-12 часа имаше ужасно задръстване на бул. България, както винаги. 

Аз сутрин съм си кисела почти винаги, пък като попадна в задръстване няма как да не се изнервя съвсем и да не започне да ми се струва, че бързам много повече, отколкото всъщност бързам.

И както си се гневя в колата изведнъж виждам на моста на влюбените едно момче, което жонглира.

 

 

Няма как да се ядосваш за глупости, когато видиш един симпатичен непознат човек, който се е вдигнал сутринта, седи на моста и жонглира просто ей така - за свой кеф и на всички в задръстването, които ще го видят и ще им стане приятно да висят на светофара.

Винаги можеш да срещнеш готини хора и да ти стане хубаво, че просто си ги видял някъде. Само трябва да се огледаш.

Помахахме му като си тръгвахме, той се зарадва, но не ни помаха, за да не си изпусне кеглите.