Имам си находка

Неприятно мокро време. И голям студ. Чувствам се измамена - тази сутрин грееше слънце и сега пак заваля дъжд, намокрих се и цял ден ще ми е студено.
Не е чак толкова лошо, колкото звучи - намерих си две картинки на улицата, които много ми харесаха.
Май нещо съм се побъркала с тия картинки, през цялото време дебна и ако си намеря нещо добивам чувството за добре свършена работа.
... И как не, тези картинки веднага се класират като най-любимите ми:

Не знам как са ме уцелили - градинката на Народния театър ми е най-любимата и точно така си и я представям, като се сетя за нея. Искам така да си представям и София. (Освен това трафопостът ми прилича на любимите ми пъзели на UNICEF от едно време, които по някаква причина вече никъде не мога да намеря, а бяха най-приятни за редене). За да не пропусна и котката ще кажа, че град без котки е смешна работа.

Приветствам и лодката! Липсват ми толкова добре вписани в града рисунки и парченца. Прилича ми на нещо магритско.
...а всъщност Independent Studio е студио за татуировки. Неочаквано, нали?


Накратко казано - настоявам за още!

Малка брава

Блея и зяпам страхотно много, когато ходя из града. Понякога прекалено много. Сигурно ако не блеех толкова много нямаше да видя почти никоя дреболия в града, а аз много обичам дреболиите. Разни малки картинки или не картинки, които веднага ми дават друго усещане за мястото. Картинките на града си имат свой живот - появяват се, изчезват, някой друг рисувач ги надрисува, разни хора си рисуват едно и също нещо на различни места. Понякога ти харесват, други са тъпи...
Странното е че всички картинки са изтикани в някаква полу-криминална ниша - рисуваш ги тайно, дебнеш дали някой няма да те види. Жалко, защото са много готини и аз винаги се радвам да видя някоя нова по моите градски маршрути. Най-много ми харесват малките неща или лепенките, големите графити са малко мегаломански и самоцелни най-често. А дребосъците просто се появяват някъде със своите съобщения, или без тях. После изчезват, появяват се другаде. Водят си някакъв диалог с другите картинки.
Та така, блея си и си мисля разни неща...

Малка история за паметника на съветската армия

През първите дни, когато паметника още си беше оцветен, минах оттам, за да го снимам.
Освен мен имаше няколко деца, нахвърляли колелата си около паметника.
Те бавно се разхождаха около боядисаните фигури и експертно и критично обсъждаха:
- Супер мен е станал много добре.
- Да, ама виж, че маската на Джокера не им се е получила…
- Мхм

Та така за паметника.
Абсурдно се получи с него - никой не разбра прекрасната шега (която между другото беше от ранга на Банкси), а вместо това всички започнаха да му вменяват политическо и идеологическо значение.
Че накрая го и изтриха.
Може би пък по-добре, след като никой няма чувство за хумор...

Софийско небе 2

Винаги съм си мислила, че не харесвам стъклените сгради. Ама, че гадост - на нищо не приличат, извисяват се на странни места и не си отиват с околните къщи.
Да, обаче...

В София небето се среща на различни неочаквани места. Веднъж го намерихме и ето ТУК.

Град в картинки

Понякога не е лесно да ти хареса София, има предостатъчно начини да не я харесваш.

Има и предостатъчно начини да ти харесва. Аз обичам много неща в града, някой от тях понякога изглеждат глупави, други са разни дреболии, които обикновено не забелязваш...

Харесват ми олющените мазилки по сградите. По-интересно ми е да ги разглеждам, знам че не е лошо да се боядисват фасадите понякога, но изобщо не ми изглеждат добре старите сгради в центъра, когато ги боядисат ярко-оранжеви. Разбираш много повече за обитателите, когато къщата е оставена, така както си е...

Приятно ми е да шпионирам хорските балкони. Абсолютно съм съгласна, че не е хубаво, но е трудно да не се заглеждаш, когато е толкова интересно:

Разбира се, ми харесват и странните преплетени жици, за които може би се сещате от един друг малък разказ в Малки истории специално за тях... Така че се повтарям, но картинката без тях не е пълна.

Харесват ми старите коли, които някой си ги обгрижва. Първоначално ти изглеждат просто зарязани на улицата, но като се вгледаш, разбираш че някой има отношение към тази странна порутена кола Странни са тези отношения между хората и старите им коли - чичовците с Москвичите, които прекарват събота и неделя в ремонт на колата пред блока....

Харесват ми и много други неща. За тях някой друг път ще ви разкажа. 

Хипопотамите в Южния парк

Като малка мислех, че в Южния парк живеят хипопотами. Заровили са се и си подават само върха на носовете, за да дишат.
Ето тук можете да видите едно кротко семейство хипопотами, което си почива на сянка:

А вчера видях, че  някой е нарисувал на носовете на хипопотамите разни неща, така че ако си Супер Марио и случайно си подскачаш по тях можеш да си събереш от яките гъби, които те уголемяват:

... или да спечелиш Оскар?

Лего

Тези дни докато се разхождах из центъра видях обява "Изкупувам комплекти лего, Емил".
Не знам защо, но доста се учудих, после ужасно се възмутих като си представих как си продавам пиратите, сивия и черния рицар, всички безценни малки тухлички и механични части, събирани с години и опазени с толкова много старание...
Не снимах обявата и сега съжалявам, но малко по-надолу ми се изпречиха ето тези герои:

Имат доста революционен вид и страшно ми харесват. Явно нещо заговорничат, може би срещу Емил. Презряното лего, тръгнало на последен поход срещу врага!
...Борбата продължава!

Две невестулки, към които се е присъединила трета

Мисля, че и аз вчера попаднах на следите на няколко невестулки.

 (...)

А следите пред тях продължаваха…
Изведнъж Пух спря и показа възбуден надолу:
— Виж!
— Какво? — подскочи Прасчо. После, за да покаже, че не се е уплашил, подскочи още няколко пъти — уж се упражнява.
— Следите! — каза Пух. — Трето животно се е присъединило към другите две!
— Пух — изквича Прасчо, — да не би да е трета Невестулка?!
— Не — каза Пух, — защото тези следи са различни. Това са или Две Невестулки и друго животно, или Две други Животни и една Невестулка. Нека продължим да ги следим.
Те продължиха, сега вече малко разтревожени, понеже тези три животни пред тях може би имаха Враждебни Намерения. Прасчо си пожела силно неговият Дядо П. Г. да е сега при него, вместо кой знае къде, а Пух си мислеше колко хубаво би било изведнъж съвсем случайно да срещнат Кристофър Робин… само, разбира се, защото много го обича!
Внезапно Мечо Пух се спря пак и облиза върха на носа си, за да го разхлади, защото усети, че му стана по-горещо и по-тревожно от всеки друг път: пред тях имаше четири животни!
— Виждаш ли, Прасчо! Погледни тези следи: три — както бяха и две Невестулки, и едно… и друга Невестулка е тръгнала с другите две!



(...)

В града има и пеперуди

Ъгълът на Дондуков и Бенковски е целогодишно обитаван от ято пеперуди

Винаги ми е харесвала идеята за рисунки по земята в града. Ходиш си, концнтриран да не настъпиш някоя от подлите счупени плочки и изведнъж виждаш някоя хубава картинка - ято пеперуди, например. Как да не ти стане гот?
Призовавам всички, които правят графити да рисуват малко повече по земята, адски е приятно да се срещнеш с някоя такава картинка! И винаги я запомняш.

Малки зелени човечета или НЛО в София

Тази сутрин в мейла на Малки Истории се получи ексклузивна снимка, изпратена от уфолози-любители. На 30/10/10, привечер над София е забелязан прелитащ ниско Неидентифициран Летящ Обект.

НЛО над площад Александър Невски

* * *

Колко от вас са забелязвали изключително странните улични лампи в центъра?

Тази се намира на пл. Александър Невски, а ако не се лъжа има и около НДК.

Неповторим соц-дизайн бих казала аз!

Оглеждайте се, хора - такива интересни неща могат да се намерят в града.

Внимание!

На ъгъла на ул. Паренсов и ул. Любен Каравелов под една водосточна тръба
живее син подривно настроен елемент с италиански произход.
Молим гражданите да проявят бдителност и да докладват при наличие на раздвижване от страна на заподозрения.

Крокодилите в канала: 2ра част

(Ако някой не помни първа част може да я прочете тук - Малка история за крокодилите с канала)

Във връзка с многобройни запитвания от страна на читатели на Малки истории дали наистина има крокодили в канала, реших да направя един последен опит да ги покажа  на света.

Успях! Имах късмет, защото съм хванала цели три крокодила, при това единият е много голям.
Падна голямо дебнене, но когато човек има фотоапарат нещата са далеч по-лесни - в крайна сметка можеш просто да се скриеш някъде и да щракаш дълго, без да гледаш и да знаеш какво снимаш. 

Крокодилите в канала на Евлоги Георгиев малко преди да се шмугнат в храстите

Жиците на града

бул. Витоша

Това е Витошка. Преди няколко години ремонтираха нещо около пилоните, но не помня какво, може би подлеза.

Тази картинка иде да покаже, че много ми харесват жиците (толкова много, че ето как стават обект на творческите ми пориви). Особено трамвайните и тролейните - частите по тях са страхотни и ми харесва да ги рисувам.
Понякога пък ми харесва да ги снимам на фона на небето - добиват по-специален и може би по-многозначителен вид.
Също е интересно на кръстовище човек да се загледа и да се опита да разбере жиците от стълбовете и тролеите накъде отиват, получава се малко като игра, защото не е лесно.

2 прозореца и 53 тухли

Синия от стената

Известен още като Puteulanus creatura victus in paretis, за него се знае твърде малко.
Смята се, че ареалът му обхваща центъра на София.
Съществуват твърдения, че е коза, но това все още не е доказано достатъчно убедително.
Цвят син, очи жълти.
Не е сигурно с какво и как се препитава.
Обича да гледа страшно и да се зъби на минувачите, но не представлява заплаха за околните.

Молим ако някой разполага с информация от всякакъв характер за него да се свърже с нас в най-кратък срок!

Поради явно конфликтният си характер, можете да забележите белези от битка в долната лява част на лицето му.

Идеален център

...около Пиротска

Един загубен и отново намерен Зайо

Тъжен малък Зайо на улицата, до кофите.
Изхвърлен от някого и намерен от мен.
Не го взех… може би ако бях видяла един загубен и отново намерен Тигър щях да го спася, но Зайо само го снимах.
Сега гледам снимката и ми е много гузно.

За изкуството

Изкуството се намира в Царската градинка, до Двореца

Хм. Всъщност май това е всичко, което има да се казва по въпроса.

Малка история за малко кученце

Голяма дървена порта на къща с голяма бяла ограда, облепена на места с плочи... Много е вероятно някой да се отнесе гневно към хората, които живеят там, както става, когато живееш в къща с голяма ограда в Драгалевци, примерно.
Аз не бих. Да започнем от това какво са си закачили на голямата дървена порта:

Страшно ми харесва малкото кученце!
Не, защото обичам кучета. А защото тези хора  явно имат чудесно чувство за хумор и не се взимат насериозно.
Не ги познавам, а и вероятно няма да се запозная с тях, но и те много ми харесват.

Old school vs New school

Ама че странно съвпадение. Градът е пълен с такива.
Все си мисля, че тази стена има някакъв символичен смисъл. Май няма.