Един път с моята приятелка Миньон се влачехме по Раковска. Говорихме си глупости, но като видях паметника на Стамболийски бях обладана от страстно социално-политическо чувство:
- Виж го ти тоя простак – казах.
- Ама, ти знаеш ли как са го убили, заклали го, опръскали стените с кръв!?! – ококори се Миньон.
- Хм. Не обичам земеделците.
- Е зашшо?
Няколко години по-късно разказах това на любим свой приятел, по-късно мой другар в живота. Дали от влюбеността или от друго нещо, но тогава този диалог ми се видя не само забавен, но и проникновен. Всеки път, когато с него минаваме заедно оттам си го повтаряме един на друг по роли. Даже имаме нещо като съзтезание кой първи ще се сети и ще каже „Виж го ти, тоя простак”. В неудобни ситуации, когато има други хора наоколо, тихо изломотваме съкратен вариант.
- Иж го ти тоа…
- Е шооо…
* * *
„Боже господи!” възклицават децата ни, когато се опитваме да им обясним този ритуал. Очевидно не успявам. Може би е просто някаква идиотщина, но продължавам да го правя. Горкият Александър Стамболийски! Не обичам земеделците.
Публикации
