Една загадка престана да съществува

Днес (28.03.2012) във в. "Сега" Димитри Иванов хвърля светлина по няколко важни теми, както и една маловажна, но тя пък силно развълнува Малки истории. 

Най-после се разбра (пак от Димитри Иванов) какво е това село Париж.  

Дълго смущавалата ни песен "Ний сме трима братя от село Париж, който ни закача ще яде мариз" (вж ТУК) се оказва нещо като химн на пловдивската махала Кючук Париж, ще рече малък Париж (вж Големия Букурещ от същата история). 

О, колко уточнения, колко препратки, колко цитати, какво вълнение от културното общуване с литературни и исторически източници, както и от именити автори като Димитри Иванов.  

Уточнението наистина е много важно, защото познаваме скептици, за които тази песничка е доказателство за нашенската българска неграмотност (вж. ТУК), а всъщност се оказва най-изтънчена самоирония от модернистичен тип. 

Да е жив и здрав Димитри Иванов!

Моята версия за селÓ Париж

История от Андрей

(Първата версия за селÓ Париж можете да прочетете ТУК)

Говорим за напълно забравената 1961-ва година. Бях на 6 години и моето семейство взе решение да ме изпрати на Детска градина, с мотив, че съм се "напълно откъснал от живота". 

Работата е там, че бях единственото дете на две поколения интелектуалци, което значи непрекъснато четене, задачи с басейн и тръби, та и доклади: "За Сахара", "За произхода на числата" и т.н.

Изобщо имах доста сведения за широката заобикаляща ме действителност, но почти никакви за непосредствено заобикалящата, а именно за Подуене, където се развиваха събитията. 

Детската градина ме шокира, главно защото не разбирах какво приказват, какво правят и особено защо го правят. 

Случай номер 1 стана на първия ден. Три момчета, мой размер, ходеха прегърнати по двора и пееха:

"Ний сме трима братя 

                от селÓ Париж,

който ни закача

                  ще яде мариз."

Със сигурност не знаех що е "мариз", но че Париж не е селÓ, и дори не е село - бях напълно убеден. 

Опитът ми, обаче, да защитя френската столица се натъкна на нещо, което обикновено се нарича "художествена правда".

"Братята" изтълкуваха моите разяснения като именно закачка и според текстът на стихчето ме маризиха (доста символично, да си кажем право, но имайте предвид, че дотогава никой при никакви обстоятелства не ме беше удрял).

Скоро след това установих, че има синоними на същата дума.
Децата в детската градина бяха влезли в препирня и ясно чух "ще изядеш Лобуто". Не знаех какво е и най-близката асоциация ми беше "Мобуто". Този забравен, слава богу, човекът е лош човек, нещо като президент на тогавашното Конго  (По-късно Заир, а сега пак Конго). 

Поясних за Мобуто. И бързо установих, че между "мариз" и "лобуто" има разлика в полза на първия. 

Този втори случай ме накара за дълго да изляза от ролята на коментатор на каквото и да било, защото допуснах, че богатият български език има и други синоними за "бой".

Село Париж

Всичко парижко някак си изразява, подчертава, посочва и най-вече претендира за модерна цивилизованост, подплатена с лъскава традиция.
Което ясно личи и от снимката.

ul. Parizh

Вижда се, че парижкостта води и до изобретяване на парижки език, което си е жива култура.
Ах, Париж... Няма Рим, Лондон, Ню Йорк... Париж ни е в ума... верно, малка е уличката, но...

Ето, даже в моя живот ул. Париж има своето място:
"Ще те пратя на Париж!"
Това значеше: "Ще те изключим от училище и ще идеш до разпределителя, където ще те зафичкат да учиш някъде на майната си".

Иначе казано, на ул. Париж имаше отдел на Министерството на народната просвета и изключената част от народа ходеше там да я пронумероват и прошнуроват. Говореше се, че лелките-чиновнички там били истински змейове - могъщи, страшни и решителни.

Друга парижкост от детството ми беше песничката:

Ний сме трима братя от селО (?!?) Париж. 

Който ни закача ще яде мариз!...

...Какво да кажем, що ли да речем...

* * *

Разбира се, парижкостта я има и в литературата, най-вече световната, но и в нашата.
Например Радичков - той я използва, за да се подиграе със съседите румънци - висше народопсихологическо дело.

Та, румънците казвали, че Букурещ бил Малкия Париж.
Обаче Радичков забелязва: "Не съм чул някой да казва на Париж Големия Букурещ."
Ей такива трансгранични остроумия, политически некоректни.

На свой ред аз се чудех дали Телевизионната кула е по-висока от Айфеловата?
Или обратното?

* * *

ПС Загадката около село Париж е разкрита - вж ТУК.

Кръгли и квадратни шахти

Малка история от Стела

Ул. Искър, ул.Стара Планина, ул. Париж, 1 СОУ Пенчо Славейков

(по мое време Димитър Благоев, сега с потрес установих, че това праисторическо чудовище има свой сайт http://1sousofia.org/ )

По пътя от дома ми на Искър 28 към най-добрата ми приятелка на Искър 21 имаше точно 18 квадратни шахти! А по пътя другата посока, към училище, имаше 7 кръгли и нито една квадратна. 

Ако не знаете, кръглите шахти носят нещастие, а квадратните – щастие. Затова е добре човек да минава по всички квадратни шахти, които има на пътя си и да прескача кръглите. Ако все пак се налага да мине по тях, трябва да се заключи, иначе – лошо.