За Луната

Освен грипа и шарката има и други епидемии - такива са събираческите моди - монети, марки, картички, кибрити, салфетки… Аз събирах значки. 

Мястото, където значкарите разменяха и купуваха беше южната част на пл. Александър Невски. 

Там именно ме стигна мълвата, че "американците кацнали на Луната и всичко можело да се гледа като на кино на американското посолство". То беше, където Стамболийски се задънва в Градската градинка. 

Хукнах натам, имаше доста хора, на витрината на посолството бяха сложили телевизор - наистина! Всичко се виждаше! Двама души се разхождаха бавно-бавно и плавно-плавно из лунния прахоляк. Документалността ме правеше свидетел. Какъв свидетел, направо си бях там, на Луната! Не ми беше толкова чудно, че двама души са чак там, а това че ги ВИЖДАМ. Картината се повтаряше и пак, и пак, кой знае колко време щях да зяпам. 

Някой изсъска: "Не може ли нещо да гръмне, да се взривят…" 

Огледах се и видях доста изопнати лица.

Срам и ярост изпълниха 14-годишната ми душа и се метнах към една отворена врата - библиотеката на американското посолство - тя винаги беше отворена, но никой не влизаше.

Малки зелени човечета или НЛО в София

Тази сутрин в мейла на Малки Истории се получи ексклузивна снимка, изпратена от уфолози-любители. На 30/10/10, привечер над София е забелязан прелитащ ниско Неидентифициран Летящ Обект.

НЛО над площад Александър Невски

* * *

Колко от вас са забелязвали изключително странните улични лампи в центъра?

Тази се намира на пл. Александър Невски, а ако не се лъжа има и около НДК.

Неповторим соц-дизайн бих казала аз!

Оглеждайте се, хора - такива интересни неща могат да се намерят в града.

Две думи

1. Триангулачна!

Ле-ле-е, що за дума? За първи и единствен път я чух от устата на баща ми: Това е Триангулачната точка на София.
Веднага почувствах, че той наистина е най-големият стратег в БНА - баща ми беше военен. При соц-а да си военен значеше никога да не си воювал, да не си стрелял, но да говориш непрекъснато за война.
А иначе, триангулачната точка е мястото, от което се измерват разстоянията от София до всяко друго място на света - до тамошната триангулачна точка. Много е важно за картографията.

Това е точката. Стърчи в средата на градинката срещу Света София, между Раковска и Синода. Виждала съм да влизат хора един-единствен път: преди близо 50 години. Сигурно вече всичко е премерено - веднъж завинаги.

* * *

Ако напишете "триангулачна" в гугъл не излиза триангулачната точка в София. Да не би да сме издали военна тайна?

* * *

2. Амфитеатрално… така каза другарката Петрова в подстъпите на град Велико Търново. Бяхме на училищна екскурзия с автобус с цел запознаване с Родината. Мятахме се от прозорец на прозорец в рейса.

- И-и-и! Вижте! Крава!
- Е-е-е! Камион!
- И-и-и! Каруца!
- Е-е-е! Река!
Шофьорът беше опитен. Спря така, че се виждаше мостът над Янтра, а отзад се откриваше градът. Другарката Петрова каза:
Велико Търново е от най-красивите в света. Градът е разположен амфитеатрално. Запомнете тази дума. Значи, че къщите са една над друга.
Запомних от раз. При първа възможност купих картичка:

Здравей майко,
Намираме се в град Велико Търново.
Градът е разположен амфитеатрално.

Дади и Александър Невски

Дади е на 3 години. Онзи ден се разхождахме около Александър Невски. Като видя големия кръст на върха на купола ме попита:
- Какъв е този ключ?


В резултат на внезапно проявения интерес към църквата (макар и само като сграда) от родителска страна се изсипва порой от обяснения - за бога, за поповете, за спора дали има бог или няма бог, Дади мълчи дълбокомислено. Всички мислят, че е дълбоко трогнат от темата.
- Ееей, виж една джипка - казва посред разговора той.