А чичо Стоичко починал преди три години.
Запознахме се преди десетина години - винаги беше там, на това мръсно, облепено с опърпани плакати място, вмирисано на урина и сиротност.
Загадка е как толкова супероживено място е толкова запуснато.
Беше артистичен, с очила и брада, дълга коса, безформена шапка, беше добър и интелигентен, седнал сред хаос, който сам създаваше. Продаваше камъни.
Ле-ле, ако ме чуе… Как камъни!… Та това са кристални породи, пирити, малахити, хризолити, сталактити, пещерни аметисти, лазурити…
Работех наблизо и всеки ден минавах покрай него. Опитвах се да се промъкна незабелязано, защото винаги ми подаряваше нещо - най-вече камъни. Боже, не камъни, Породи!
Джобовете ми бяха пълни с Породи, чантите ми бяха пълни с Породи, приятелите ми… Почна да подарява и за децата. Често ги намирам из къщи. Аз пък му носех списания - да се занимава, докато седи по цели дни на Паметника.
Повечето ни разговори бяха препирни: "…Престани, моля ти се, вземи го, не искам, бе човек, на тебе съм го нарекъл, имам много вече, благодаря ти, но този е специален, ще умреш от глад, ако продължаваш така, ей, загубен човек, ама, че проклета жена…"
Интересна и рядка колекция от природни пейзажи, които всъщност са вкаменелости:
 |
1. Панирани цветчета от тиква
2. Повсеместната употреби на босилек.
Това за босилека е особено важно и ще се спра специално на него. Ненапразно името на гръцки значи "царска билка", защото сложена в манджата предотвратява вкисването. Скъпоценно свойство открито във времената преди хладилника. С босилек се намалява киселинността на доматите, които иначе не могат да се съчетават с други храни, особено в диетите.
Малко босилек в гювеча и храната издържа 4-5 дни през лятото.
Това е тайната на италианската кухня. Как грамадни казани с доматен сос ще къкрят по цял ден на печката?
Без босилек през лятото доматения сок ще вкисне преди да е изстинал.
Помня, че контрирах тиквените цветчета с паниран цвят от акация, какъвто наистина бях готвила и беше чуден.
Но босилекът! Той направо ме захвърли в подножието на Чичостоичковия пиедестал.
Колко неща имам да го питам. Имаше ли някого, къде живееше, какъв е по професия, как виждаше хората от мястото си?
Явно като млад е скитал по планини и пещери - по-голямата част от стоката му беше открита от него самия. Често при чичо Стоичко идваха "колеги по камъни", но те изглеждаха обикновени аутсайдери - сиви, скучни и подплашени.
А чичо Стоичко беше и волнодумец - пускаше по някой лаф я за властта, я за някоя минаваща мадама. Подозирах, че е нежна душа, но тайно.
Може да си го спомните, той е някъде в градската ви памет, седнал под колоните срещу Паметника на Левски, сред хартии, найлони, чанти, камъни, пакети, шишета… разказва как е намерил именно тази Порода и ви я подава с лека усмивка. Ако сте му симпатичен ще ви я подари.
Скромна част от подарените Породи:
 |
Площад, на който никой не се задържа, не сяда, не спира, само обикаля паметника и продължава.
Единственият му обитател беше Чичо Стоичко. И името му е такова - той Стои, не идва и не си отива.
Публикации
