Археологическа история

Изневиделица археологията дойде на мода – тя ни издига при най-великите (разкопките в Софийското ларго), обаче пак тя (археологията) спира победния ход на магистрала Струма.

Днес археолозите са лоши като лекарите, преподавателите, зърнопроизводителите, железничарите, поповете и арендаторите на язовири.

Без да подозирам това преди много години съм отдавала младите си сили на разкопките на Източната и Западната порта на Сердика – обект “Партиен дом”, обект “Магазин Явор”, обект “Външно-търговска банка” - соцът не разбираше от романтика.

Разкопки на Източната порта

* * *

Досега не съм срещнала удовлетворително обяснение защо е толкова вълнуващо да се ровиш в земята, за да намериш някакви камъни. Златото не е най-интереното в археологията.

Златото... В средата на миналия век в кв. Гео Милев при строеж намират златен съд (като леген) на 7000 (седем хиляди) години. Връстник на най-старото обработено злато от Варненското съкровище.

Без съмнение нещастният ни народ е наследник на супер-древни щастливци. Само че те са мъртви, пък ние сме живи. Диалектика... Има много странни и любопитни неща в археологическа София, съвсем естествено за място, което е непрекъснато обитавано 7000 години – това прави София по-стара от пирамидите.

Нали знаете: “Всички се боят от времето, времето се бои от пирамидите”. Тук може да се каже просто: “Всички се боят от София”.

Не е ли странно, че сегашният Дондуков (в края си до Министерския съвет) и някогашната улица Търговска покриват римската главна улица на Сердика – Via principalis.

Не е ли странно, че под Съдебната палата е било римското съдилище, а под площада пред Шератон е бил пак площад – форумът, оттам тръгвала улица ориентирана към Витоша – и римляните са смятали, че това е хубостта на града.

50-те години, когато се е оформял сталинския комплекс ЦУМ, Партиен дом, Държавен съвет и хотел Балкан за кратко е бил разкрит римския слой. Има приказка, че ЮНЕСКО предложили цялото ларго да се покрие със стъкло, за да се запази древността. Надделял сталинският барок.

Голяма част от намереното било унищожено – както виждаме строителството било твърде монументално.

Град в картинки

Понякога не е лесно да ти хареса София, има предостатъчно начини да не я харесваш.

Има и предостатъчно начини да ти харесва. Аз обичам много неща в града, някой от тях понякога изглеждат глупави, други са разни дреболии, които обикновено не забелязваш...

Харесват ми олющените мазилки по сградите. По-интересно ми е да ги разглеждам, знам че не е лошо да се боядисват фасадите понякога, но изобщо не ми изглеждат добре старите сгради в центъра, когато ги боядисат ярко-оранжеви. Разбираш много повече за обитателите, когато къщата е оставена, така както си е...

Приятно ми е да шпионирам хорските балкони. Абсолютно съм съгласна, че не е хубаво, но е трудно да не се заглеждаш, когато е толкова интересно:

Разбира се, ми харесват и странните преплетени жици, за които може би се сещате от един друг малък разказ в Малки истории специално за тях... Така че се повтарям, но картинката без тях не е пълна.

Харесват ми старите коли, които някой си ги обгрижва. Първоначално ти изглеждат просто зарязани на улицата, но като се вгледаш, разбираш че някой има отношение към тази странна порутена кола Странни са тези отношения между хората и старите им коли - чичовците с Москвичите, които прекарват събота и неделя в ремонт на колата пред блока....

Харесват ми и много други неща. За тях някой друг път ще ви разкажа. 

Жиците на града

бул. Витоша

Това е Витошка. Преди няколко години ремонтираха нещо около пилоните, но не помня какво, може би подлеза.

Тази картинка иде да покаже, че много ми харесват жиците (толкова много, че ето как стават обект на творческите ми пориви). Особено трамвайните и тролейните - частите по тях са страхотни и ми харесва да ги рисувам.
Понякога пък ми харесва да ги снимам на фона на небето - добиват по-специален и може би по-многозначителен вид.
Също е интересно на кръстовище човек да се загледа и да се опита да разбере жиците от стълбовете и тролеите накъде отиват, получава се малко като игра, защото не е лесно.