Моята версия за селÓ Париж

История от Андрей

(Първата версия за селÓ Париж можете да прочетете ТУК)

Говорим за напълно забравената 1961-ва година. Бях на 6 години и моето семейство взе решение да ме изпрати на Детска градина, с мотив, че съм се "напълно откъснал от живота". 

Работата е там, че бях единственото дете на две поколения интелектуалци, което значи непрекъснато четене, задачи с басейн и тръби, та и доклади: "За Сахара", "За произхода на числата" и т.н.

Изобщо имах доста сведения за широката заобикаляща ме действителност, но почти никакви за непосредствено заобикалящата, а именно за Подуене, където се развиваха събитията. 

Детската градина ме шокира, главно защото не разбирах какво приказват, какво правят и особено защо го правят. 

Случай номер 1 стана на първия ден. Три момчета, мой размер, ходеха прегърнати по двора и пееха:

"Ний сме трима братя 

                от селÓ Париж,

който ни закача

                  ще яде мариз."

Със сигурност не знаех що е "мариз", но че Париж не е селÓ, и дори не е село - бях напълно убеден. 

Опитът ми, обаче, да защитя френската столица се натъкна на нещо, което обикновено се нарича "художествена правда".

"Братята" изтълкуваха моите разяснения като именно закачка и според текстът на стихчето ме маризиха (доста символично, да си кажем право, но имайте предвид, че дотогава никой при никакви обстоятелства не ме беше удрял).

Скоро след това установих, че има синоними на същата дума.
Децата в детската градина бяха влезли в препирня и ясно чух "ще изядеш Лобуто". Не знаех какво е и най-близката асоциация ми беше "Мобуто". Този забравен, слава богу, човекът е лош човек, нещо като президент на тогавашното Конго  (По-късно Заир, а сега пак Конго). 

Поясних за Мобуто. И бързо установих, че между "мариз" и "лобуто" има разлика в полза на първия. 

Този втори случай ме накара за дълго да изляза от ролята на коментатор на каквото и да било, защото допуснах, че богатият български език има и други синоними за "бой".

Коледна история за натъжаване и размишление

Беше началото на 90те години. Зимата се случи снежна, студена, тъмна и смутна. С моя другар в живота се разхождахме една късна вечер из малките улици около Иван Асен. Там преди кино Влайкова има нещо като малко площадче. 

Свихме вляво и в тишината чухме пеене: Джингъл белс, джингъл белс…, имаше нещо странно, някак не беше звънко, не беше весело, не беше наред. 

Песента доближаваше и видяхме на нивото на главата си, на партера, под 2 мъждукащи електрически крушки, насядали мъже и жени, възрастни и уморени, гледаха пред себе си невидима за нас учителка. 

Курс по английски, колкото да могат да се оправят да си търсят някъде в чужбина работа. Седяха с палта, якета, кой с шапка, кой с шал, мрачно и почти злобно повтаряха ненужната песничка от прекрасния хубав свят, който щяха да завладеят. 

* * * 

А къде е оптимизмът? 

А къде е хубавият край? 

Е, това бяха смелчаците на нашето ново време. Те бяха готови на всичко, дори на тази английска абракадабра - Джингъл белс, джингъл белс!!!

А дали успяха?

Разбира се, разбира се, такива хора винаги успяват, нали така… джингъл белс...

ИГРА: Кой е най-добрият читател на Малки Истории?

Играта вече приключи и се сдобихме с цели 10 най-добри читатели на Малки истории :) 

Ето ТУК можете да видите отговорите на въпросите. 

Малки истории имат Малки подаръци за вас! 

Измислихме весела игра, в която можете да се включите и да спечелите от хубавите значки и тениски на KARANAPO.

Ето каква е играта:

Играта е с въпроси от малките истории.

Който успее отговори правилно на 10 или повече въпроса може да получи някоя от много хубавите награди от KARANAPO - тениска или значка!

Изпращайте отговорите на въпросите на little.stories@abv.bg до 7 януари!

Сняг

От Стела

не знам обаче навън е прекрасно

днес пак не можах да спра

ако не бяха всички откачени телефони

нямаше да спра

и щях да се изгубя

и след това щеше да се обади човек от пловдив

и да те пита дали не си загубил една жена

с големи цици и премръзнали уши

а ти щеше да кажеш

ама да

вчера излезе да се разхожда

и забрави да се прибере

само я обърнете да ходи в другата посока

и тя ще си дойде пак при мен

а аз щях да се прибера на другия ден

с морков вместо нос

и въгленчета вместо очи

но много много щастлива

защото мили мой ангел

снегът прави всичко да изглежда чисто и красиво

МАЛКИ ИСТОРИИ забъркани в шпионски скандал

Обичам да проверявам посещенията на сайта. Колко души са чели истории, откъде са попаднали на сайта… дребни радости и вълнения. 

Онзи ден имахме една препратка от сайта на ЦРУ (за по-любознателните ето техният сайт: www.cia.gov - забавен е, имат си и фотострийм във фликър и човек там може да види снимки на кучета, пингвини и тюлени (??).

Ужас - какво общо имат малките софийски истории с ЦРУ? 

Нищо, ще кажете вие и ще сбъркате!

Всяка малка история пирон в ковчега на имеприалистите!

Общото, разбира се, е Карамел Му. 

Горкият робот на ЦРУ, който търси опасни за сигурността на САЩ сайтове из интернет е попаднал тук заради неговата шпионска история в Ню Йорк.

А и нали сега има една неприятна история за агенти на Щатите в Иран и роботът е станал още по-бдителен. 

Та и ние бяхме проверени дали не сме издали някоя държавна тайна. 

Издадохме, какво да правим - слонът пред ООН не просто скандализира американската общественост, ами и представлява заплаха за националната сигурност.

Извод:

С Карамел Му шега не бива - пошегуваш ли се, ЦРУ ще почука на вратата. 

* * * 

Така Карамел Му продължава да ни скандализира с шпионските си дейности и методи. Но ние сме упорити - ще следим неговите дейности със същото усърдие, както досега сме правили вече 50 години. 

Венсеремос!