Софийско небе

Като се разхождаш около Дома на киното можеш да видиш небето. Едни птици летят срещу движението. На стената на Дирекция Софийски кадастър.
Странно, а?

Малка история за Лъва

Всички разходки с дъщеря ми имаха една крайна цел - покачване върху Лъва.
Онзи, който е до Вечния огън. Покачването беше лесно. Първо стъпваше на каменния пиадестал, после на металния фундамент, после на лявата задна лапа, оттам на една много удобна гънка на хълбока на Лъва и хоп! вече е на гърба му.

Снимка на Мартин Митов

Тържествуваща в началото, с всяка минута ставаше все по-угрижена от бремето на властта си, мълчеше и наблюдаваше поданиците - май не й харесваха много. Можеше да седи така час. Мислеше си нещо.

Случи се един път президентът Желев да поднася цветя на Незнайния войн.
Минал покрай Ана - спрял се и я целунал. Baby kissing. Минал навръщане - целунал я пак. Не забелязал сигурно, че е същото дете. Вкъщи умряхме от смях, не знаехме тогава до какви PR висини ще стигнем. Питахме:
- Анче, какъв ти се видя Желю Желев?
- Ами, мъничък и добричък.

* * *

Лъвът живее свой живот.
Той е сам и самотен. Другите лъвове са винаги сдвоени пред банки и институци.
Повечето сякаш заради местоработата си изглеждат охранени и агресивни. Този Лъв е най-дръгливият лъв, кйото съм виждала, той има сила за един последен бой, не повече. Даже като че чака края си. Един полужив Лъв пази мъртвите момчета. Старите му победи се виждат във високомерието му, а бъдещото поражение в достойнството.
Лъвът се прави, че почива.
Той чака.
Направил го е Андрей Николов.

Дади и Александър Невски

Дади е на 3 години. Онзи ден се разхождахме около Александър Невски. Като видя големия кръст на върха на купола ме попита:
- Какъв е този ключ?


В резултат на внезапно проявения интерес към църквата (макар и само като сграда) от родителска страна се изсипва порой от обяснения - за бога, за поповете, за спора дали има бог или няма бог, Дади мълчи дълбокомислено. Всички мислят, че е дълбоко трогнат от темата.
- Ееей, виж една джипка - казва посред разговора той.

Once upon a time...

История от Надя

Имало едно време едно същество. Повечето хора не го забелязвали… Но имало и такива, които забравяли за шума на улицата, случайните боклуци, любопитните погледи и потока на движение, откривали нежните му черти.
Един ден се появил човек без въображение. Той мислил за работа, пари и къде да залепи своето съобщение и въобще не го забелязал. И така създанието заспало затрупано под много хартиени одеала. Това било преди много време…
Сега едно подобно същество по форма и вид е все още будно. Живее в една къщичка с много прозорци. От време на време излиза.

Можете да видите съществото на бул. Васил Левски 20

Любимото му място е на съседната улица. Там си почива на един вълшебен остров.
Знаете, че обикновено островите се виждат от небето. А този, за да го видите е необходимо да гледате към небето.

А понякога можете да го срещнете на ъгъла на ул. Любен Каравелов и ул.13-ти март

История за комунизма

История от Андрей 

През 1959 година (бях четиригодишен) минавахме покрай любимата ми сладкарница с баба ми и аз за пореден път поисках да ми купи шоколад "Аеро" (имаше такъв, изключително вкусен).
Тя каза, че няма пари и че когато дойде комунизмът всичко ще бъде безплатно. Аз изпаднах (и дълго после бях) в състояние на радостно очакване и безпокойство и естествено веднага попитах "кога". Тя каза, че когато го построим. Аз попитах къде е. Понеже й досаждах вече, тя ми посочи едно съоръжение и ми каза - ето го.

Съоръжението стои до ден днешен: намира се на ъгъла на улица "Левски" и улица "Гурко" между Пощата и Телефонната палата в София.
То е нещо като метър и половина-два висок бетонен вход в убежище; от време на време го ремонтират.

Години наред, минавайки оттам, хвърлях поглед - дали сме го построили.

Построиха го, но наоколо. Отстрани до него са странни демократични съоръжения.