Моята версия за селÓ Париж

История от Андрей

(Първата версия за селÓ Париж можете да прочетете ТУК)

Говорим за напълно забравената 1961-ва година. Бях на 6 години и моето семейство взе решение да ме изпрати на Детска градина, с мотив, че съм се "напълно откъснал от живота". 

Работата е там, че бях единственото дете на две поколения интелектуалци, което значи непрекъснато четене, задачи с басейн и тръби, та и доклади: "За Сахара", "За произхода на числата" и т.н.

Изобщо имах доста сведения за широката заобикаляща ме действителност, но почти никакви за непосредствено заобикалящата, а именно за Подуене, където се развиваха събитията. 

Детската градина ме шокира, главно защото не разбирах какво приказват, какво правят и особено защо го правят. 

Случай номер 1 стана на първия ден. Три момчета, мой размер, ходеха прегърнати по двора и пееха:

"Ний сме трима братя 

                от селÓ Париж,

който ни закача

                  ще яде мариз."

Със сигурност не знаех що е "мариз", но че Париж не е селÓ, и дори не е село - бях напълно убеден. 

Опитът ми, обаче, да защитя френската столица се натъкна на нещо, което обикновено се нарича "художествена правда".

"Братята" изтълкуваха моите разяснения като именно закачка и според текстът на стихчето ме маризиха (доста символично, да си кажем право, но имайте предвид, че дотогава никой при никакви обстоятелства не ме беше удрял).

Скоро след това установих, че има синоними на същата дума.
Децата в детската градина бяха влезли в препирня и ясно чух "ще изядеш Лобуто". Не знаех какво е и най-близката асоциация ми беше "Мобуто". Този забравен, слава богу, човекът е лош човек, нещо като президент на тогавашното Конго  (По-късно Заир, а сега пак Конго). 

Поясних за Мобуто. И бързо установих, че между "мариз" и "лобуто" има разлика в полза на първия. 

Този втори случай ме накара за дълго да изляза от ролята на коментатор на каквото и да било, защото допуснах, че богатият български език има и други синоними за "бой".

Но настъпи случай номер 3 и това беше хепи енд.
Но преди това трябва да вметна, че бяхме разделени на четири групи и имаше Табло (от кадастрон, на което се отбелязваха успехите на всяка от групите.
Водачът в състезанието се маркираше с Ракета, вторият с Автомобил, третият с Кон, а четвъртият (винаги моята група) с Охлюв). За ракетата и не мечтаех, но ако ви кажа колко съм се взирал в Автомобила ("Москвич") - няма да повярвате.

И ето че настъпи математическо състезание около числото "9". Цели трима души (но нито един от моята група) разпознаха "9" на дъската и го обозначиха с дума. Радостта беше помрачена от изписването на нов, вече зашеметяващ йероглиф: "10". Нямаше нито един, който да разпознае загадката и в настъпилата тишина просто се чу как казах "десет". 

Идиотът беше проговорил и това беше кулминация. Не ми връчиха овца (откъдето, ако не знаете идва думата "овация"), а и Автомобилът си остана блян. Но беше впечатляващо. 

В крайна сметка родителите ми се оказаха прави - прекратих "откъсването от живота". Доколкото под "реален живот" обикновено се имат предвид тримата братя от селÓ Париж.

* * *

ПС Вече има и трета, като че ли окончателна версия, касаеща тримата братя от село Париж. Прочетете ТУК.