Наште бяха седнали близо до едно от мостчетата, докато аз се разхождах наоколо.
Като минавах по мостчето и разглеждах канала веднага разбрах, че вътре живеят крокодили. Работата е там, че те винаги разбираха ако ги гледаш и се криеха много бързо, така че да не успееш да ги видиш.
Много дълго време се опитвах да ги видя, предприемах различни тактики:
ходех небрежно по мостчето, все едно не знам, че има крокодили отдолу и изобщо не искам да ги виждам и изведнъж се обръщах надолу към канала;
разхождах се отстрани на канала, зад храстите, съвсем безшумно, така че да не ме чуват крокодилите, но те пак знаеха, че съм там и се опитвам да ги гледам;
криех се зад парапета на мостчето и подавах само по едно око много бързо, за секунда, така че да не ме усетят, че съм там...
Все имах чувството, че съм успяла да видя опашката на един крокодил за малко, преди да се скрие зад във водата, но нищо повече.
Ще се опитам да ги снимам някой ден.
* * *
Можете да прочетете продължението на историята тук:
Виж картата наМалки Истории в по-голям вариант
0 коментара:
Публикуване на коментар