Намерете си история

16 януари 2015 г.

Снощи на Шишман


Вървя си снощи по Шишман, няма жива душа, всичко е тъмно и затворено. Към един и нещо през нощта през седмицата в това няма нищо учудващо. Чувам си само тракането на обувките и започвам да се чудя какво правя навън изобщо. В един момент започва да долита драматична музика. Чува се все по-ясно, явно вървя в нейна посока. Прилича на саундтрак на сериал, от онези моменти, в които главният герой трябва да вземе някое животопреобръщащо решение или пък току що е разбрал някои тежки истини. На фона на мрака, студа и тишината беше доста сюрреалистично.
Започнах да си мисля един куп неща за живота и ето аз как си вървя, пък каква музика се чува, пък как няма никакви хора по улицата, абе приех цялата работа доста насериозно, изобщо сполетя ме някак драмата или пък си бях в нея така или иначе.
В крайна сметка достигнах до източника на това многозначително настроение.


Притесних се малко да не ме видят, че ги снимам, но не чуха тракането на обувките ми, защото бяха напълно влезли в положението на плешивия чичо на екрана.

 
Creative Commons License
This work by Малки истории за града is licensed under a Creative Commons Attribution-NonCommercial-NoDerivs 3.0 Unported License.
Powered by Blogger