Намерете си история

25 март 2011 г.

Радио НЕТ: Сериал на Ружа, 9 г.

 
В Радио НЕТ измислихме сериала като начин да се говори по-дълго, без да има формата на предаване, подчинено на една тема. Което като се замисли човек, е не само досадно, а и в някаква степен агресивно към слушателя: "Сега аз ще ти говоря за нещо, което е много важно, защото аз така смятам, а ти ще слушаш". 
Слава богу, на хората се случват премного неща, които не могат да влезнат в кутийките на една програмна схема - това е сериалът. По между си ние го наричахме риалити радио, не само на подигравка с модния тогава формат на режисирани биг брадъри, сървайвъри и т.н., а защото и тогава и сега мислим, че обикновения живот с най-всекидневните ситуации е най-интересният пъзел за редене.

23 март 2011 г.

Малка история с магазин

Беше някъде миналата година есента. Прибирам се към вкъщи и по път спирам до един от кварталните магазини.

Излизам от колата и към мен идва едно дребничко момче на около 7-8 години, страшно симпатичен, но с леко загубен вид:
- Искате ли да си купите една картина?
Човекът беше изключително ентусиазиран и доста сериозен - в никакъв случай въпросът му не беше молба, а съвсем сериозно предложение, на което няма как да откажеш. И не отказах. По външната страна на сградата бяха подредени доста картини, всичките с различни концепции, много хубави. Метнах се да ги разглеждам, защото трябваше да реша коя най-много ми харесва, в крайна сметка нали си купувам картина.

До картините пред магазинчето, на една маса седяха други две деца - момче и момиче, на вид по-големи от продавача на картини и на ръст, и на възраст, и рисуваха.
Или поне така си мислех аз. Всъщност се оказа, че дребосъкът си е организирал манифактура: той рисува най-важните неща - примерно човечетата, животните, очертанията на облаците и слънцето, а другите двама оцветяват. А това не беше лесно, защото той имаше страшно голям скицник и да оцветиш една от картините с моливи хич не е лесно. И така - той рисува основното и търси клиенти, а те оцветяват.

Избрах си картина:
- Тази е страхотна! Колко струва?
- Пет лева!
Нямах точно и влязох в магазина. Влизам, казвам нещо, а момичето на касата ме поглежда поразена:
- Ти знаеш ли какво има на твоята тениска, кой е нарисуван??
Тази моя тенниска е специална - има щампа на Муминтрол.



Не знам колко от вас са чели Невидимото дете или някоя от другите прекрасни книги на Туве Янсон за Муминтрол и неговите приятели, но аз не познавам почти никой, извън моето семейство, който изобщо да е чувал за Туве Янсон. Не се дължи на нищо друго, освен, че за 20 години един път не пре/издадоха нещо на Туве Янсон, чак сега преди 1-2 години се появи цяла чудесна поредица книги, които силно ви препоръчвам.
И така изведнъж срещнах някой друг, който ЗНАЕ! Нещо като онова пуберско чувство, когато си на 14 и някой друг е чувал за някоя група, която е достигнала до теб от презаписа на презаписа на касетката на сестра ти. На мига този човек ти става близък по един много специален начин.
Чувството не беше само мое и се заговорихме за Муминтрол с гигантско вълнение, как майка й като малка й е казвала, че е проклета като Малката Мю, за сборника Невидимото дете с розовата корица и как я търси отдавна и не може да я намери.


Оттогава всеки път като ходех там имаше нещо заговорническо в кратките ни разговори - ние ЗНАЕМ.


Като тръгвах тя излезе с мен и стана свидетел на това как купих картината - беше възмутена:
- Стига вече, колко пъти ти казвам да не правиш така?!!
Продавачът на картини беше неин син, което още повече ме заплени.

* * *

Няколко седмици след това на Славейков видях старото издание на Невидимото дете с розовата корица. На всичкото отгоре имаше две бройки - за мен и за нея. Както винаги правя, взех че се притесних, не отидох веднага да й занеса книгата, а когато отидох я нямаше в магазина, беше се преместила на друга работа.


Успях да взема телефона й от жената, която беше там, но естествено, от притеснение и вълнение взех, че загубих и него. Това беше малко преди последната Нова година.


Така че моля, ако някой от вас случайно познава Юлика да й каже, че при мен има едно Невидимо дете за нея, което я чака.


21 март 2011 г.

South park: Пролетно почистване

Да се съберем с приятели, за да изчистим боклука!


Програма минимум: да изчистим реката в Южния парк



Най-добре си носете чували, гумени ръкавици и може би ако имате гребла или лопати за по-упоритите боклуци :)

2 Април, събота, 11:00
Сборен пункт: Сцената на голямата поляна в Южния парк





15 март 2011 г.

Радио НЕТ: Сериал за женския пазар

Време беше!
По Радио НЕТ има сериали, кръстословици, вицове, страшни истории и още ужасно много други неща... Лека по-лека ще ги чуете и ще видите за какво става дума :) А като за начало можете да чуете сериала за Женския пазар от Надя Хамдан и Невена Даневска.



8 март 2011 г.

О, Вазов!

Щом те лицезра великолепно поседнал на Московская и Раковская радости и скърби захващат да бушуват в душата ми. Тупа ли тупа сърцето на тогоз, който те доближава...


От ъгъла на Искър и Раковска до паметника на Иван Вазов сигурно има 200 м. Бях забелязала, че ако успеех да ядосам достатъчно майка ми преди Вазов, тя се обръщаше към мен с отвращение:

- Марш в къщи!

Много важно беше това да се случи именно ПРЕДИ, а не СЛЕД Вазов, защото след паметника вече разстоянието й се виждаше опасно, за да се прибира само едно малко, макар и гадно дете.
Става дума за всекидневните, крайно досадни разходки на майка ми и брат ми до Братската могила в Парка на свободата. Ужас! Не е ли това краят на света!!! Защото трябва да се ходи до там и обратно?!? Щом искат нека си ходят, аз оставам... но не! Майка ми хващаше брат ми под ръка и се тръгваше. Никакви молби не помагаха.
Нямаше никаква идея да оставят човека (макар и малък) на мира да си чете, да си седи сам и да си мисли.
Не! Трябваше да ме влачат с тях... На всичкото отгоре си “упражнявали английския” – значи бъкел не разбираш и нищо не можеш и да кажеш.
Като не щете с добро... на ви секира...
О, какво започваше!
С ужас и възхита сякаш и сега го виждам малкото чудовище (моя милост) как се влачи по Раковска.
Започва се с леко и съвсем справедливо мрънкане: Защо не ме оставихте вкъщи, защо ме мъкнете и т.н. Някак не върви от самото начало да забиеш горно до с крешчендо.
Те вървят пред мен и не ме чуват. ТЕ НЕ МЕ ЗАБЕЛЯЗВАТ! Това е тяхната жалка тактика: мрънкай си колкото си щеш!
О-о-о-о-о! Аз мога още много неща, о-о-о! Ще ви скъсам нервите, жалко, че имам толкова малко време.

1 март 2011 г.

Победителите от конкурса "Градски пъзел"

Днес приключи конкурсът за снимки на Малки истории "Градски пъзел"!
Получихме 161 чудесни снимки, които заедно наистина образуваха много интересна картинка на града. Можете да ги разгледате ТУК.
Участниците в градския пъзел предизвикаха голям ентусиазъм в нас и за това още преди конкурсът да приключи, твърдо се убедихме, че трябва по-често да организираме подобни събития.
Още от самото начало на конкурса започнахме да се чудим как точно да изберем победител, при положение, че толкова много снимки ни харесват. В крайна сметка се спряхме на цяла серия от снимки, които образуват пъзел на града.
Много благодарим на всички за участието - пъзелът се получи страхотен! Очаквайте скоро пак интересни дейности, в които да се включите :)

И така, ето ги и победителите...!

Градското небе на Уляна Матева е снимката, събрала най-много гласове от читателите на Малки истории:



И градската серия на Снежана Онова, която е прекрасен фоторазказ:



Градски павета...стъпки. Около "Халите"



Пъзел от историята, в заден двор... на Централната баня.

Софийски момчета... пак там.

Може да е черно-бяла...

...и музикална... бул. "Витоша"

...и практична!

...и красива и огнена през зимата, ул "Денкоглу", пред галерия "Снежана"...

А, един обущар... в една галерия си седи сам... галерия "Снежана"

...може да бъде и цветна-многоцветна :)... бул "Христо Ботев"

...портрети...  пред Александър Невски











портрети...

градска рисунка...

една българка... на жълтите павета

10 минути

от един

софийски Mall...



 
Creative Commons License
This work by Малки истории за града is licensed under a Creative Commons Attribution-NonCommercial-NoDerivs 3.0 Unported License.
Powered by Blogger