Намерете си история

23 февруари 2011 г.

Град в картинки

Понякога не е лесно да ти хареса София, има предостатъчно начини да не я харесваш.
Има и предостатъчно начини да ти харесва. Аз обичам много неща в града, някой от тях понякога изглеждат глупави, други са разни дреболии, които обикновено не забелязваш...

Харесват ми олющените мазилки по сградите. По-интересно ми е да ги разглеждам, знам че не е лошо да се боядисват фасадите понякога, но изобщо не ми изглеждат добре старите сгради в центъра, когато ги боядисат ярко-оранжеви. Разбираш много повече за обитателите, когато къщата е оставена, така както си е...


Приятно ми е да шпионирам хорските балкони. Абсолютно съм съгласна, че не е хубаво, но е трудно да не се заглеждаш, когато е толкова интересно:


Разбира се, ми харесват и странните преплетени жици, за които може би се сещате от един друг малък разказ в Малки истории специално за тях... Така че се повтарям, но картинката без тях не е пълна.


Харесват ми старите коли, които някой си ги обгрижва. Първоначално ти изглеждат просто зарязани на улицата, но като се вгледаш, разбираш че някой има отношение към тази странна порутена кола Странни са тези отношения между хората и старите им коли - чичовците с Москвичите, които прекарват събота и неделя в ремонт на колата пред блока....




Харесват ми и много други неща. За тях някой друг път ще ви разкажа. 

15 февруари 2011 г.

Градски пъзел

Започна втората част на конкурса, организиран от Малки истории, "Градски пъзел"!
Можете да разглеждате и да гласувате за всички снимки, които ви харесват от 15.02 до 28.02  на страницата ни във Фейсбук:



На 01.03 ще бъдат обявени победителите - снимката избрана от читателите на Малки истории и снимката избрана от редакторите на сайта.
Успех на всички! Ще бъде вълнуващо гласуване, защото освен че са много, снимките на всичкото отгоре са хубави и интересни :)

12 февруари 2011 г.

Очаквайте скоро...

Нещо липсваше на малките истории...
Радио НЕТ също ни липсваше...

На всичкото отгоре двете си и приличат много - хем са НЕТ, хем са пълни с истории... 
При това положение нямаше как да не ни хрумне, че Радио НЕТ може отново да прозвучи през Малки истории.

И така - Малки истории и Радио НЕТ ще се обединят в този блог. Лека-полека ще бъде качен архивът на радиото и всеки ще може да слуша и да си сваля записите, които му харесват.

За да очаквате и да се вълнувате още повече от това какво и как ще се случва занапред, можете да чуете едно мааалко пърченце:


Лина разказва как мрази да спи...

10 февруари 2011 г.

Хипопотамите в Южния парк

Като малка мислех, че в Южния парк живеят хипопотами. Заровили са се и си подават само върха на носовете, за да дишат.
Ето тук можете да видите едно кротко семейство хипопотами, което си почива на сянка:



А вчера видях, че  някой е нарисувал на носовете на хипопотамите разни неща, така че ако си Супер Марио и случайно си подскачаш по тях можеш да си събереш от яките гъби, които те уголемяват:



... или да спечелиш Оскар?

7 февруари 2011 г.

Лего

Тези дни докато се разхождах из центъра видях обява "Изкупувам комплекти лего, Емил".
Не знам защо, но доста се учудих, после ужасно се възмутих като си представих как си продавам пиратите, сивия и черния рицар, всички безценни малки тухлички и механични части, събирани с години и опазени с толкова много старание...
Не снимах обявата и сега съжалявам, но малко по-надолу ми се изпречиха ето тези герои:


Имат доста революционен вид и страшно ми харесват. Явно нещо заговорничат, може би срещу Емил. Презряното лего, тръгнало на последен поход срещу врага!
...Борбата продължава!

1 февруари 2011 г.

История за спирката на Ректората

История от Стефан

 
В един от безумните периоди в живота ми преди много години, в една не чак толкова студена зимна вечер, се чудех дали да се прибера да спя, или да отида да ям някъде навън...и в крайна сметка реших да се разходя.
Рейсът ме изхвърли на Народната библиотека и замина за гараж. Аз пък се настаних на спирката на Ректората и започнах да чакам...беше около 11 и половина вечерта...оказа се, че последният рейс вече е минал...малко по-малко го разбраха всички очакващи някакъв публичен превоз и се насочиха към такситата. 
Аз обаче в пристъп на ярост, съчетана с инат, си казах - `няма да мърдаш оттук, докато не дойде първият рейс...когато и да е – ще се качиш на първият рейс, който мине оттук`...Дойде към 5 и половина сутринта...или 6 – вече не си спомням точно...Към 3 през нощта стана много много студено и започнах да се набирам на самата спирка, за да се постопля. Една патрулна кола обикoли маршрута си няколко пъти и всеки път полицаите вътре ме гледаха подозрително...не ме питаха обаче дали не искам да ме откарат до някъде...на топло
Дочух и разговор на таксиджиите - `този стои тука от три часа`, мислех си да ги поправя, защото по това време часовете бяха станали почти пет, но само се засмях, не че ми беше смешно...
 
 
Спирката на Ректората вече няма как да бъде заличена от паметта ми...а и вече не мога да чакам рейсове...на втората минута се изнервям и започва да не ме свърта на едно място, сигурен съм, че онази зимна нощ прекарана на спирката има нещо общо с това.

 
Creative Commons License
This work by Малки истории за града is licensed under a Creative Commons Attribution-NonCommercial-NoDerivs 3.0 Unported License.
Powered by Blogger