Намерете си история

28 март 2012 г.

Една загадка престана да съществува


Днес (28.03.2012) във в. "Сега" Димитри Иванов хвърля светлина по няколко важни теми, както и една маловажна, но тя пък силно развълнува Малки истории. 

Най-после се разбра (пак от Димитри Иванов) какво е това село Париж.  
Дълго смущавалата ни песен "Ний сме трима братя от село Париж, който ни закача ще яде мариз" (вж ТУК) се оказва нещо като химн на пловдивската махала Кючук Париж, ще рече малък Париж (вж Големия Букурещ от същата история). 

О, колко уточнения, колко препратки, колко цитати, какво вълнение от културното общуване с литературни и исторически източници, както и от именити автори като Димитри Иванов.  

Уточнението наистина е много важно, защото познаваме скептици, за които тази песничка е доказателство за нашенската българска неграмотност (вж. ТУК), а всъщност се оказва най-изтънчена самоирония от модернистичен тип. 

Да е жив и здрав Димитри Иванов!


4 март 2012 г.

П. Монева

Точно излизам от плод-зеленчука, натоварена с хиляда торби и ги мъкна с надеждата да не се скъсат. Пред мен застава и започва смутено да се върти притеснена жена, която иска да ми подаде нещо.
Това хич не ми харесва като концепция, защото нямам празна ръка, а пръстите ми са вече побеляли от впития найлон, а тя освен, че ми тика това нещо, седи пред мен и не мога да мина.
Както и да е, жената все пак натиква някакво листче в една от торбите и изчезва, без да ми каже нищо.
Озадачаващо.

Вкъщи се разтоварих и намерих и листчето:
Парола: 123456
kartini123456@abv.bg
Рисувам жени по снимка. Копирам само лицето, останалото е по въображение.
0897431215 П.Монева

2 март 2012 г.

Археологическа история

Изневиделица археологията дойде на мода – тя ни издига при най-великите (разкопките в Софийското ларго), обаче пак тя (археологията) спира победния ход на магистрала Струма.
Днес археолозите са лоши като лекарите, преподавателите, зърнопроизводителите, железничарите, поповете и арендаторите на язовири.

Без да подозирам това преди много години съм отдавала младите си сили на разкопките на Източната и Западната порта на Сердика – обект “Партиен дом”, обект “Магазин Явор”, обект “Външно-търговска банка” - соцът не разбираше от романтика.

Разкопки на Източната порта
* * *

Досега не съм срещнала удовлетворително обяснение защо е толкова вълнуващо да се ровиш в земята, за да намериш някакви камъни. Златото не е най-интереното в археологията.
Златото... В средата на миналия век в кв. Гео Милев при строеж намират златен съд (като леген) на 7000 (седем хиляди) години. Връстник на най-старото обработено злато от Варненското съкровище.

Без съмнение нещастният ни народ е наследник на супер-древни щастливци. Само че те са мъртви, пък ние сме живи. Диалектика... Има много странни и любопитни неща в археологическа София, съвсем естествено за място, което е непрекъснато обитавано 7000 години – това прави София по-стара от пирамидите.
Нали знаете: “Всички се боят от времето, времето се бои от пирамидите”. Тук може да се каже просто: “Всички се боят от София”.

Не е ли странно, че сегашният Дондуков (в края си до Министерския съвет) и някогашната улица Търговска покриват римската главна улица на Сердика – Via principalis.
Не е ли странно, че под Съдебната палата е било римското съдилище, а под площада пред Шератон е бил пак площад – форумът, оттам тръгвала улица ориентирана към Витоша – и римляните са смятали, че това е хубостта на града.

50-те години, когато се е оформял сталинския комплекс ЦУМ, Партиен дом, Държавен съвет и хотел Балкан за кратко е бил разкрит римския слой. Има приказка, че ЮНЕСКО предложили цялото ларго да се покрие със стъкло, за да се запази древността. Надделял сталинският барок.
Голяма част от намереното било унищожено – както виждаме строителството било твърде монументално.

 
Creative Commons License
This work by Малки истории за града is licensed under a Creative Commons Attribution-NonCommercial-NoDerivs 3.0 Unported License.
Powered by Blogger