Намерете си история

18 юли 2011 г.

МИРИЗМИЦИ (ухания, аромати)

Хранително-вкусовите миризми в София са сезонни и напомнят за зависимостта на селския живот от календара: пролет – сееш; лято – жънеш; есен – береш; зима  - (?)...
Но София си е град. Току-що се измирисаха липите и акациите, тук-таме по градинките още ще усетиш някоя сладка, почти южна миризма я от храст, я от неведомо растение, но други са вече царете на обонянието. Храна! И най-вече запасяването с такава.
Череши! Бели и червени. 


Сладка и компоти! О, ти бяло сладко, къде си? Има кехлибарен плод или с леко зеленикаво-студен цвят. Има меки, има хрупкави. Има гъст, тежък сос, има рядък, киселеещ... И мирис на индрише.
С такова сладко черпеха бабите гостите си. В малки стъклени чинийки колкото половин шепа имаше по пет черешки. Малките лъжички тракаха по малките чинийки, после със скромно постъргване се обираше божествения сос. Със сладкото свършваше и разговорът, а с него и гостуването. Това бяха спретнати, вежливи гостувания, малки като чинийките.

4 юли 2011 г.

Малка история за паметника на съветската армия

През първите дни, когато паметника още си беше оцветен, минах оттам, за да го снимам.
Освен мен имаше няколко деца, нахвърляли колелата си около паметника.
Те бавно се разхождаха около боядисаните фигури и експертно и критично обсъждаха:
- Супер мен е станал много добре.
- Да, ама виж, че маската на Джокера не им се е получила…
- Мхм



Та така за паметника.
Абсурдно се получи с него - никой не разбра прекрасната шега (която между другото беше от ранга на Банкси), а вместо това всички започнаха да му вменяват политическо и идеологическо значение.
Че накрая го и изтриха.
Може би пък по-добре, след като никой няма чувство за хумор...

 
Creative Commons License
This work by Малки истории за града is licensed under a Creative Commons Attribution-NonCommercial-NoDerivs 3.0 Unported License.
Powered by Blogger