Намерете си история

27 юни 2011 г.

Cлед похищението на Царедворците




История от Стела
Как живееха Царедворците преди прочетете ТУК

Царската градинка е обзета от тревога. Липсата на отвлечените преди две седмици става все по-очевидна и натраплива, останалите на място царедворци са се отдали на меланхолия и копнеж. Каменните стискат устни, металните скърцат със зъби. Вече няма усмивки и безгрижие. Накъдето и да се обърнеш - скръб.





Птичките не чуруликат както преди, а вчера на празното място останало от Безформения имаше разкъсано коте. Дори вятърът шумоли злокобно в клоните на Вековните. Отчаяние и несигурност се чете в очите на наличните царедворци.



Двете неразделни нимфи не могат да откъснат очи от захвърления труп, останал потрошен и нежелан след похищението. Стърчащите му черва от арматура всяват паника у околните – такава ли е съдбата на техните приятели? Такава ли ще бъде тяхната съдба?



Вече всичко е ясно... Социалистите бяха отвлечени и никога повече няма да се върнат. Камионите ги откараха към депата на някакъв нов Музей на социализма, където великолепният, красивият, любимият Вапцаров ще бъде натикан между безброй Лениновци, Сталиновци, Димитровци и селяндури от всякакъв калибър – бюстове, торсове, портрети...

18 юни 2011 г.

Внимание!!! Внимание!!!

Точно преди седмица - петък 10 юли, в Царската (кучешката) градинка се случи немислимото.
ЦАРЕДВОРЦИТЕ БЯХА ОТВЛЕЧЕНИ с два тира! Натовариха почти всички Социалисти, както и Вапцаров и Безформения!!! Направена е някаква малоумна чистка - направо съм в потрес! 
Някой да има информация за тях???

Стела

Повече информация за отвлечените можете да намерите ТУК.





3 юни 2011 г.

Хайде на бас!

История от Стефан

От малък се научих да се хващам на бас за щяло и нещяло. Доста често в мой ущърб. Един от най-гадните басове, в които се включих беше докато обядвахме в студентския стол в Ректората на СУ с мои приятели.
Докато си говорехме – например за международното положение и нашето място в него – аз започнах да смесвам в чинията с остатък от гадна доматена супа, всичко, което имаше на масата...мисля че остатъци от изстинали макарони, бучки грис, олио, оцет, сол – просто защото бяха налични – хляб, който все пак оправи нещата...и май това беше! Сега, когато го описвам, не ми изглежда чак толкова гадно, колкото беше всъщност...може би пропускам нещо от чиниите на останалите...
Всички се досещат – изядох бъркоча! ...все пак ми бяха обещани 10 лева, по-скоро ситуацията беше – „Снупи, ще ти дам 10 лева ако изядеш тая гадост, която забърка!”. Аз много се зарадвах, защото това щяха да са едни от най-бързо изкараните 10 лева в живота ми! Набързо натъпках всичко и преглъщах, докато се опитвах да се абстрахирам от вкусовете, след което се затичах към тоалетната.
Най-тъпото беше, че после се оказа, че – виждаш ли – много лошо съм щял да постъпя, ако наистина взема 10-те лева, които бяха изкарани с честен труд, както ми обясни третият участник в ситуацията...и в пристъп на угризение ги върнах!
Та си „сърбах попарата”! 

 
Creative Commons License
This work by Малки истории за града is licensed under a Creative Commons Attribution-NonCommercial-NoDerivs 3.0 Unported License.
Powered by Blogger