В един период редовно пътувах с влак. Имаше какви ли не странни хора. Тези, които пътуват с най-ранните влакове, за да отидат на работа, са най-големите чешити.
Често се засичах с една бригада – на `Цък-цък-Пешето`.
`Цък-цък` идваше от метода му за сглобяване на арматура – връзвал с една тел железата, казвал `цък-цък-готово` и работата била свършена.
Помня, че един от `критиците` му – /винаги има някой по-голям майстор, но темата за майсторите е отделна и неизчерпаема/ – разказваше, как той бил много по-добър от него, а не като `Цък-цък-Пешето`, който като строил асансьорна шахта, давал по 10-на сантиметра отклонение на етаж...или както `героят` обясняваше - `на 8-мия етаж вече си в другия блок`. Оттогава малко се притеснявам, когато се качвам в асансьори, да не би да попадна на някой, който `Цък-цък-Пешето` е строил! Но от друга страна си казвам, че тези хора винаги преувеличават...
`Критикът` на `Цък-цък-Пешето` разказваше с патос - `Е, какво като е строил мостове у Нигерия?! Некой виждал ли ги е? Кой знае дали не са паднали вече!`...
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Публикации
1 коментара:
А моите най-често засичани пътници са едни страхотни хора, които май работят в корабостроителницата във Варна.
Като хванеш нощния влак София-Варна, някъде към 5 се събуждаш безумно кисел и недоволен, във влака нахлуват страшно весели чичовци и лели, едвам се побират в купетата, които започват много весело и много шумно да си говорят за някакви неща преди работа. Страхотни са :)
Публикуване на коментар