История за спирката на Ректората

История от Стефан

 

В един от безумните периоди в живота ми преди много години, в една не чак толкова студена зимна вечер, се чудех дали да се прибера да спя, или да отида да ям някъде навън...и в крайна сметка реших да се разходя.
Рейсът ме изхвърли на Народната библиотека и замина за гараж. Аз пък се настаних на спирката на Ректората и започнах да чакам...беше около 11 и половина вечерта...оказа се, че последният рейс вече е минал...малко по-малко го разбраха всички очакващи някакъв публичен превоз и се насочиха към такситата. 

Аз обаче в пристъп на ярост, съчетана с инат, си казах - `няма да мърдаш оттук, докато не дойде първият рейс...когато и да е – ще се качиш на първият рейс, който мине оттук`...Дойде към 5 и половина сутринта...или 6 – вече не си спомням точно...Към 3 през нощта стана много много студено и започнах да се набирам на самата спирка, за да се постопля. Една патрулна кола обикoли маршрута си няколко пъти и всеки път полицаите вътре ме гледаха подозрително...не ме питаха обаче дали не искам да ме откарат до някъде...на топло
Дочух и разговор на таксиджиите - `този стои тука от три часа`, мислех си да ги поправя, защото по това време часовете бяха станали почти пет, но само се засмях, не че ми беше смешно...

 

 

Спирката на Ректората вече няма как да бъде заличена от паметта ми...а и вече не мога да чакам рейсове...на втората минута се изнервям и започва да не ме свърта на едно място, сигурен съм, че онази зимна нощ прекарана на спирката има нещо общо с това.