Намерете си история

27 юни 2011 г.

Cлед похищението на Царедворците




История от Стела
Как живееха Царедворците преди прочетете ТУК

Царската градинка е обзета от тревога. Липсата на отвлечените преди две седмици става все по-очевидна и натраплива, останалите на място царедворци са се отдали на меланхолия и копнеж. Каменните стискат устни, металните скърцат със зъби. Вече няма усмивки и безгрижие. Накъдето и да се обърнеш - скръб.





Птичките не чуруликат както преди, а вчера на празното място останало от Безформения имаше разкъсано коте. Дори вятърът шумоли злокобно в клоните на Вековните. Отчаяние и несигурност се чете в очите на наличните царедворци.



Двете неразделни нимфи не могат да откъснат очи от захвърления труп, останал потрошен и нежелан след похищението. Стърчащите му черва от арматура всяват паника у околните – такава ли е съдбата на техните приятели? Такава ли ще бъде тяхната съдба?



Вече всичко е ясно... Социалистите бяха отвлечени и никога повече няма да се върнат. Камионите ги откараха към депата на някакъв нов Музей на социализма, където великолепният, красивият, любимият Вапцаров ще бъде натикан между безброй Лениновци, Сталиновци, Димитровци и селяндури от всякакъв калибър – бюстове, торсове, портрети...


С такива черни мисли в главата най-близкият приятел на Вапцаров – Брадатия вече не се усмихва. Майстора остава вцепенен и взрян в мястото, където докоро стоеше неговия приятел Никола:



Сякаш за да се подиграят на Майстора похитителите стовариха на постамента на Вапцаров Едроръката. Някога такава жена щеше да му се хареса, рисувал е едроръки много пъти в дългия си живот. Днес обаче нейното присъствие остава мъчителен спомен за отвлечения му приятел, тъпото и каменно изражение напомня чрез контраст за вдъхновения Никола – с лопата и тефтерче, взрян в бъдещето, смел, силен, луд и красив...

Няма ги. Няма ги нашите приятели.



Пустота и разруха... Само това остана след посещението на похитителите – за спомен от техния социализъм. А Противният акордеонист започва всеки ден с минута мълчание за липсващите си слушатели.


Само госпожа Миризливка не се трогва от липсата. Нейният род е най-старият от всички дървета – на нея не и пука от царедворци, социализъм и демокрация, тя отдавна е претръпнала на раздели. . .




0 коментара:

Публикуване на коментар

 
Creative Commons License
This work by Малки истории за града is licensed under a Creative Commons Attribution-NonCommercial-NoDerivs 3.0 Unported License.
Powered by Blogger