Намерете си история

27 октомври 2011 г.

Скитам си






Какви ти деца, малката ми сестра не знае каква е връзката между двете.
Дори не знам дали изобщо е имала уокмен. 
Аз имах. Прекрасна здрава машина - в един момент можеше да му видиш вътрешностите и той пак си свиреше. Сони с Турбо Бас, не знам кое му беше турбото и дали имаше особена разлика, но звучеше много специално. Той замени един уокмен, който много мразех - замръзваше зимно време. И трябваше да поседи на стайна температура, за да просвири пак. 
Както и да е, за историята са по-важни касетките и батериите.

* * * 

Касетките ми и градът са много тясно свързани. 

Беше голямо вълнение да ми разрешат да започна да излизам сама навън. Някъде на 10-11 бях към този момент. 
Жестоко, само че никой от моите приятели нямаше тази свобода и нямаше с кого да ходя нагоре-надолу. 
Само че си имах уокмен и касетки. И мешка. 
Идеална предпоставка за хубаво мотане из града, никакви приятели не ми трябват. 
Всяка събота напълвах мешката с всичките си касетки (като се научих да записвам нямах спирка и бях понатрупала доста), взимах си уокмена и излизах към 10. Нямаше значение дали вали сняг, дъжд, дали е жега - в събота в 10 съм на линия за щъкане из града.
Без никаква идея къде отивам, никаква задача за вършене или среща с някого. Просто си слагам слушалките и ходя. Все ме питаха какво правя, къде излизам и защо - слушам си музика. 
В добрия случай, за да се добера от вкъщи до центъра минаваше поне час и нещо, но това няма никакво значение, защото си слушам. Трябваше в 5 да съм вкъщи, което означава, че половината време седях по различни спирки, за да стигна от точка А до точка Б и обратно.  

Кутийките на касетките в мешката ми ръбеха доста, тракаха, чупеха се, абе - бяха доста неудобни. Но не мога да изяза с 2-3 касетки, ами ако ми се дослуша някоя от тези, които не съм взела?? 




* * *

Да имаш уокмен е страхотно, но има само един проблем. Трябват ти батерии. 2, АА, волт и половина. И те винаги свършват точно, когато нямаш пари за нови, няма будка, от която да си купиш и най-вече, когато чакаш рейса вече 40 минути… или час и половина. 
По този повод е жизнено важно никога, ама НИКОГА, да не си изхвърляш старите батерии. Въпреки че са изхабени, винаги можеш да изтискваш живот от тях - ако ги комбинираш една с друга, ако ги топлиш, потръскаш, потракваш една в друга, изобщо ако си достатъчно упорит ще успееш да послушаш още 1-2 минути. 
Беше жестоко отнякъде да се озовеш горд собственик на Дурасел. Много яки батерии, имаше едни които дори можеш да провериш докъде са пълни. Това става, обаче, ако някой ти ги подари, защото джобните ти стигат само за Тошиба или в по-добрия случай Сони. 
Тошиба са пълна отврат - един ден слушаш и край, по-зле са само РАЙДЪР (на кирилица). Един път имаше само от тях на спирката на Центъра по хигиена, свършиха за около половин час и нищо не можах да изтискам от тях. 

Друг проблем ми бяха слушалките - не знам как ги усуквах и оплитах около уокмена, обаче спираха да работят много бързо. Или ще спре едната, или като преместиш малко кабела, спираш да чуваш изобщо. Та по спирките продаваха и много евтини боклучави слушалки за 1-2-5 лева и понякога можеш да спасиш положението.

* * * 

И така, обикалях си центъра и слушах музика няколко часа, после се прибирах доволна, уморена и заслужила. 
След това се светнах, че ако седиш достатъчно дълго някъде (например на Попа), няма начин да не се заприказваш с някого. Така лека-полека се запознах със сумати народ. В общи линии доста неприятни хора, които като си на 10 ти изглеждат страхотно вълнуващи.
Като се запознах с тях следващата ми цел беше да ги открия отново и да се мотая около тях. Това отново означаваше да вися N брой време на едно място, някой познат да мине и да ме познае и да си поприказваме малко.
И така нататък… 
Лека-полека разбрах кои са яките места в града - Попа и паметника на Съветската армия. 
После пък открих Царевец, който тотално декласира Попа и паметника. На Царевец си правеха срещи само най-яките. 
Най-яките бяхме аз и Слава, една пънкарка с розов гребен, с която се запознах вече по по-усъвършенстван метод. 
Вече знаех, че цигарите са най-краткия път към запознанството с всички вълнуващи хора. 
Или на теб ти искат, или ти искаш и си готов.
Слава беше супер, много се мотаехме с нея и си говорихме сумати неща. 
Понеже нямахме телефони тогава беше трудно да се издирим по стационарните и понякога просто се чакахме на Царевец, друг път Слава забравяше, че имаме среща и така.
После не помня защо се изпозагубихме, срещахме се из улиците на София и Варна, един път Слава ме познаваше, друг път не. Беше ми криво, но това е положението с уличните приятелства. 

* * *

Не е особен разказ. Но човек забравя колко е вълнуващо да си на 10, да слушаш музика и да се разхождаш из града. Направо си е приключение.

2 коментара:

Милен каза...

Напротив, чудесен си е разказът. Напомни ми за уокмените, касетките, моливите, които ползваш за да превърташ касетките, за да не се хабят батериите на уокмена, слушалките, които прекъсват и шляенето из София, които си бяха част и от моето детство :).

Стела каза...

Ох, това с прекъсващите слушалки какво наказание беше... и какъв триумф беше появата на двойния жак, за да може двама души да си слушат музика едновеменно, хихихи :))))
А на Екзарх Йосиф имаше една работилничка СОНИ, където оправяха уокмените :))

Публикуване на коментар

 
Creative Commons License
This work by Малки истории за града is licensed under a Creative Commons Attribution-NonCommercial-NoDerivs 3.0 Unported License.
Powered by Blogger