Намерете си история

2 март 2012 г.

Археологическа история

Изневиделица археологията дойде на мода – тя ни издига при най-великите (разкопките в Софийското ларго), обаче пак тя (археологията) спира победния ход на магистрала Струма.
Днес археолозите са лоши като лекарите, преподавателите, зърнопроизводителите, железничарите, поповете и арендаторите на язовири.

Без да подозирам това преди много години съм отдавала младите си сили на разкопките на Източната и Западната порта на Сердика – обект “Партиен дом”, обект “Магазин Явор”, обект “Външно-търговска банка” - соцът не разбираше от романтика.

Разкопки на Източната порта
* * *

Досега не съм срещнала удовлетворително обяснение защо е толкова вълнуващо да се ровиш в земята, за да намериш някакви камъни. Златото не е най-интереното в археологията.
Златото... В средата на миналия век в кв. Гео Милев при строеж намират златен съд (като леген) на 7000 (седем хиляди) години. Връстник на най-старото обработено злато от Варненското съкровище.

Без съмнение нещастният ни народ е наследник на супер-древни щастливци. Само че те са мъртви, пък ние сме живи. Диалектика... Има много странни и любопитни неща в археологическа София, съвсем естествено за място, което е непрекъснато обитавано 7000 години – това прави София по-стара от пирамидите.
Нали знаете: “Всички се боят от времето, времето се бои от пирамидите”. Тук може да се каже просто: “Всички се боят от София”.

Не е ли странно, че сегашният Дондуков (в края си до Министерския съвет) и някогашната улица Търговска покриват римската главна улица на Сердика – Via principalis.
Не е ли странно, че под Съдебната палата е било римското съдилище, а под площада пред Шератон е бил пак площад – форумът, оттам тръгвала улица ориентирана към Витоша – и римляните са смятали, че това е хубостта на града.

50-те години, когато се е оформял сталинския комплекс ЦУМ, Партиен дом, Държавен съвет и хотел Балкан за кратко е бил разкрит римския слой. Има приказка, че ЮНЕСКО предложили цялото ларго да се покрие със стъкло, за да се запази древността. Надделял сталинският барок.
Голяма част от намереното било унищожено – както виждаме строителството било твърде монументално.



Наистина Сердика е красива, уредена, добре планирана. Улиците били украсени с колони отстрани и скулптури покрай тях.
Градът имал канализация, а обществените сгради и богатите къщи се отоплявали с хипокауст.

Какво е това? Ако разгледате ротондата Св. Георги в двора на президенството или до Банята, където хората наливат минерална вода ще забележите едни колонки 30-40 см от сложени една върху друга керамични плочи. На тези колони, които са на половин метър една от друга се е държал подът на сградата. На нивото на празното пространство под пода има пещи, които нагрявали въздуха, той пък затоплял пода и т.н. В стените пък били вградени вертикални кръгли керамични тръби – лъчево отопление.



Много пари и ресурс изсипал тук външният инвеститор император Константин Велики през IV век. В едноименния му Константинопол (по-късно Цариград) имало твърде много история, а на великия император му се искало всичко да започва от него. И така се стигнало до историческата реплика “Сердика е моят Рим”.
Няколкомилионният Рим наистина на нищо не приличал по онова време, затова малката провинциална Сердика процъфтявала, даже малко грандомански – вторият по големина в целия римски свят Колизеум след флавиевия е под ул. Будапеща и Гьоте институт.

А лично моя милост по време на двугодишен ремонт се натъкна в двор в село Бояна на римски водопровод, изграден от тухли. По дъното сълзеше вода! Някога от Витоша към Сердика са водели стотици водопроводи, сега всичката вода се забива в Околовръстното, в най-добрия случай отива в т.нар. Перловска река.

Тази идилия продължила до IX век, когато Сердика е завладяна от хан Крум.
Завоевателят не просто е от друга култура, по-голямата част от прабългарите не са виждали град. Странното е, че завоевателят първо разрушил, опожарил, разграбил и съсипал града, след това започнал да го обитава.

Как изглежда прабългарското обитаване?
Ами като българското. Натрошаваш колоните и статуите, меткаш ги в дупка изкопана насред града и си правиш варница. Тухли си взимаш от съседната къща. Строиш точно насред улицата. Вече не може да се минава, но да не си само ти, и другите строят където им падне.
Къщите са с едно помещение, стените са криви по вертикал и хоризонтал, няма комин, огнището е в ъгъла и се готви на 2 капитела от потрошените колони.
С очите си съм виждала, с ръцете съм си го копала на Западната порта на Сердика. Обект “Магазин Явор”.

Когато се ровиш в живота на отдавна изчезнали времена започваш да си фантазираш съвсем насериозно.
Един ден на подлеза на Партийния дом, на 3 метра под съвременнното ниво в римския пласт намерих сребърен джобен часовник! На капака отвътре пишеше Wien 1939... После още, още... Към 20тина часовника от римско време, но пък от XX век?!? О, чудо! Какво е това, машина на времето?
Спряхме работа, почна едно чудене, едно почесване, едни паузи, едни въздишки. Дойде началничката ни Магдалина Станчева – умен и опитен археолог и подреди света в обърканите ни глави – над нас нали е ул. Търговска, явно е имало часовникарски магазин, по време на бомбардировките явно е улучен лошо, бомба е забила часовниците на 3 м. надолу.

Вярвайте, невидимата София е по-интересна от видимата. 

* * *

ПС Ако искате да разгледате картата на Сердика вижте ТУК
Това е най-подробният сайт, който намерихме и то не беше лесно. Не знаем защо.

0 коментара:

Публикуване на коментар

 
Creative Commons License
This work by Малки истории за града is licensed under a Creative Commons Attribution-NonCommercial-NoDerivs 3.0 Unported License.
Powered by Blogger