Намерете си история

18 февруари 2013 г.

Търси се…


Като всяка учителка по физкултура ходеше непрекъснато по анцуг, най-различни свирки висяха и подрънкваха на врата й при всяко енергично движение - напета и пружинираща Девойка Миль-а-а-а-нова облъчваше околните с чисто телесен апотеоз на ползата от физическото възпитание. 

Не беше женена, нямаше деца - оттам идваше жестокият прякор. Озадачаваше най-вече странният й говор, беше от Трън, вместо да го поприкрие Девойка Миль-а-а-а-нова го подчертаваше и с някоя и друга чуждица, а в ония далечни времена нямаше по-хубаво от това да си чужденец. 

Макар и чужденка по форма, тя беше патриот на 7-ма гимназия по съдържание. 
Напролет и ранна есен през отворените прозорци кънтяха нейните проповеди от училищния двор. 
- Ученишки! Директорка гледа на вас от прозорец. Следващия път всички с бели гуми на краката. Какво сте се разпасали като некои вагабонти. Вие сте ученишки на 7-ма гимназия, бивша 1-ва девическа и трябва да сте образец на светско възпитание.
- Хи-хи-хи, хи-хи-хи…
С повишаващ се тон:
- Какво наричам аз СВЕТСКО ВЪЗПИТАНИЕ! Като вървиш по Шишманът единият ти крак да сочи единия тротоар, другият - другия. Да седиш на столът като Елизабета Английска, когато те боли гърбът, да се усмихваш като София Лорен, кога цель ден си мильа прозорци - ето това е светско възпитание. На който не му харесва - да си хваща тренът и да си заминава. 

* * * 


Минавах преди години край 7-мо, не че някаква носталгия, а ми се дояде от сандвичите на леля Верче. 
Нарочно минах през двора, за да не срещна някой учител. Леля Верче я нямаше, сандвичите бяха купешки, в целофан. Но най-странното беше дворът - тих и безжизнен. Мина една чистачка. Първо не разбра за кого я питам. "Девойка Миланова?… Пенсионерка е. Преди години… Не съм я виждала".

Прииска ми се да я видя, да я зарадвам с нещо, да ми разкаже за светското възпитание. Знаех, че живее на Шишман, близо до опашката на коня. 
- Не, няма тук такава.
- Не я ли помните?
- А-а-а, помня я, но няма тука Миланова вече.
- Тя живееше тук, нали?
- Да, ама по реституцията я изкараха от тука и тя в Люлин ли, в Обеля ли, някъде там отиде. 
- Нещо близки нейни да знаете? 
- Не, не, сама си беше, не знам дали е жива още. 

4 коментара:

Анонимен каза...

Даа, Девойка Миланова според която ние се движехме като бабите в гората. Тя имаше предвид спортните групи пред лятната естрада на Борисовата градина. Ами Аржентина Радева? тя също ни гонеше като империалисти в часа по физкултура, а в междучасията пушеше страстно в малката стаичка в мазето, където беше пушкомът на преподавателите. Спомени...само училището остана, ние се разпиляхме.

Любомир Николов каза...

Моята осма гимназия. И учителят по физкултура. Когато го видях един ден да продава зеленчуци на Римска стена, много се изненадах. Такива времена бяха - края на шестдесетте.

противопожарни врати каза...

хахах поздравления за забавната статия и блог, който поддържате.Често ви посещавам и се надявам да продължа да намрим такива статии.Хареса ми това обяснени,което ще го запомня...." Какво наричам аз СВЕТСКО ВЪЗПИТАНИЕ! Като вървиш по Шишманът единият ти крак да сочи единия тротоар, другият - другия. Да седиш на столът като Елизабета Английска, когато те боли гърбът, да се усмихваш като София Лорен, кога цель ден си мильа прозорци - ето това е светско възпитание..." много изчерпателно и показателно, все пак е важно как изглеждаш за другите хора хахахха но не се знае кой какво го чака и на къде ще го духне вятърът.

врати противопожарни каза...

Не виждам нищо лошо в това, че жената си ходи в това с което се чувства добре и й е удобно .Вижда се че не се интересува от другото мнение,което явно по погледите има, но пък ако иска да постигне нещо повече то с анцуг по далеч от Перник няма да успее.Хубаво е да помним училищните си години особено като сте били и преподавател, от моя приятелка знам, че е голяма гордост да влезеш в класи всички да те погледнат с едно уважение и а чакат да им разкажеш нещо интересно, макар че в днешно време вече децата се интересуват само от телефони и интернет.

Публикуване на коментар

 
Creative Commons License
This work by Малки истории за града is licensed under a Creative Commons Attribution-NonCommercial-NoDerivs 3.0 Unported License.
Powered by Blogger