Намерете си история

18 октомври 2010 г.

Най-дългата улица (къси истории)

За всички, които попаднаха на тази история, търсейки коя е най-дългата улица в София:
Най-дългата улица в София не е ул. Искър, а ул. Княз Борис I. Можете да я разгледате на тази карта.  Така или иначе, ви препоръчваме да прочетете нашата история - хубава е!

Моята Малка история е малко дълга, защото е за улица "Искър", а преди 50 години бях убедена, че това е най-дългата улица в София, а следователно и в света. Та за да ви заблудя ще накъсам дългия Искър на по-малки истории.

Топография


Живеех на ълъла на Искър и Раковска. Раковска не ме интересуваше - само дето по паважа чаткаха конски копита. Когато искахме да си купим семки от едноръкия семкаджия отсреща, а той продаваше срещу всякакви суми от 1 до 10 стотинки и ни ги сипваше право в ръцете от различни по размер бакелитови капачки, тичахме до Дондуков и Стара планина, където имаше трамвайна спирка и си намирахме пари. Винаги имахме успех, защото тогава имаше кондуктори и вечна блъсканица, затова хората предвидливо си приготвяха 2те или 4те стотинки за билет още на спирката. И когато блъсканицата и гоненето на трамвая започваше, някой си изпускаше стотинките и ние ги намирахме между паветата. Понякога ходехме на лов 2-3 пъти на ден. Езиците ни ставаха на подметка от солта по семките - кеф!

Тогава още не бях и уведомена, че Искър е име на река, ясно като слънцето беше, че това е името на нашата улица. Според мен тя се простира от Дупката (градинката след Волгоград) до Централната баня. Последната създаваше огромно оживяване в неделя - сутрин към, а привечер от банята. Забавлявахме се да наблюдаваме хората в двете посоки на техния хигиенен ритуал. Отиваха към банята с решителни стъпки, някак угрижени, цели семейства се точеха: първо мъжът, жената и бабата влачат ревящи деца, накрая по-големите изобразяват независимост. Но как се връщаха! Притихнали и розови, мъжът и жената си говорят, бабата се усмихва, а децата вкупом се блъскат и удрят с мокри пешкири.

Централна баня

 През останалите дни на седмицата дестинацията Централна баня също беше оживена НЕПРЕКЪСНАТО, ама непрекъснато, натам и обратно сновяха старци с пластмасови дамаджанки и шишета - отиваха да си налеят минерална вода. Безплатно. Идваха хора от цяла София, този поход костваше на някои 2-3-4 часа, имаше и опашки около чешмите, пререждане, скандали, мъкнене, пак безплатно. Сега не знам какво стана с тая вода. А какво ще бъде банята също не знам.

Литературни източници

Години по-късно прочетох "Балада за Георг Хених" от Виктор Пасков. Всичко там е искърско смачкано и тъжно, величествено и живо. Така и не попитах Пасков дали лютиеръ Франц Христодоров, който имаше работилница на Бачо Киро и Искър има нещо общо с Баладата, взел ли е нещо от Карел Червинка, който пък срещу Франц имаше ателие за поправка на всякакви машинки. Виктор Пасков вече е при тях.
Далеч по-сияйна е улицата в разказа "Неделя" на Радичков. Той живееше на Искър и Волгоград. Съседът легнал под Москвича, пранета, тупане на черги, разговори от балкони и прозорци, бири и лимонади дрънчат в мрежи, деца търчат, жени с ролки по главите и пеньоари им се карат - празнично и суматохесто.
Вече ви казах, че Искър е най-дългата улица.

Архитектура

Изключително незабележителна.
Освен това, че по Искър докъм 60те имаше къщи неремонтирани от бомбардировките. По цялото протежение на улицата беше построена една-единствена нова сграда - Новата кооперация до нас, сивкава в сталински стил. С бомбоубежище, за което завиждахме. Въпреки всички опити никога не можахме да проникнем. Какво имаше там? Скелети, убити малки деца, бандити, които се крият? А вода и противогази? Нашите хипотези нямаха край, някой чувал гласове изпод земята. Опитвах се да чуя и аз, но нямах чак толкоз въображение.

"Огънят вече е притежание на човека"

Така пишеше на агитационна витрина отстрани на пожарната. Нарисувани бяха първобитни хора насядали около огън, който гледаха с неразбиращи очи. Тази мрачна картина навеки заличи радостта ми от притежанието на огъня.
А иначе пожарната беша истинска. Златни шлемове, метални тръби, по които пожарникарите се спускат досами колите - всичко лъщи и дрънчи. Имаше двор, в който правеха тренировки, там най-забележителното беше една дървена кула, която 2-3 пъти годишно запалваха и по нея през огън и дим се катереха пожарникарите.

Кулата на пожарникарите
Моя милост злоупотребяваше редовно със съседството на пожарната.
Като нямах ключ, с тъжна физиономия отивах при дежурния и разказвах сърцераздирателно как нашите ги няма и така ще си остана на улицата. Действаше безотказно. Идваше пожарникар със стълба с метални зъбци накрая и от балкон на балкон стигаше до 3ия етаж и ми отваряше.


Това се случи поне 5-6 пъти. Вместо да се изпълня с благоговейна благодарност, аз дебнех добрите хора за колко време тръгват след сигнала за тревога. Работата е, че през нощта се чуваше как звъни звънецът на пожарната чак у нас и аз от кревата се ослушвах и броях:  36-37-38-39-40-41 секунди - ето машините тръгват, сирените пищят, доволна съм от тях. Най-голямото закъснение беше, докато преброя до 70.

Йезекия

На вратата на млекарницата имаше таблица с работното време. Най-отдолу пишеше името на продавача - Йезекия. Така се казваше. Човекът беше внимателен, но някак несръчен, може би защото не виждаше добре, носеше телени кръгли очила с дебели стъкла. Съсредоточено се вглеждаше във всеки като му дойдеше редът. Като че ли не му беше мястото в млекарницата. Носеше бяла престилка.
Приятелката ми Нина искаше да стане академик. Мисля, че Йезекия беше академик без другите да знаят това.
Беше тих, но строг. Номерът беше да стигнеш до тезгяха точно като свърши предишния леген с кисело мляко и отваря новия за теб, подаваш купата, която носиш от къщи, и тогава с плоската лъжица Йезекия сипва гъстите като крем парчета. Ако не успееш получаваш рядкото и разбито вече мляко от дъното на легена. Та строгостта се изразяваше в това Йезекия да следи единствено съдбата да определя кой какво мляко да получи. Никакви хитрости и изчакваници.
Йезекия мислеше, че какво ще ти се падне е съдба, а ние мислехме, че е късмет.

Карамел Му

Главите ни бяха пълни с шпионски истории, привиждаха ни се Подозрителни хора - Студена война... Към нашия двор гледаха прозорците на ателието на един млад скулптор. Той беше Много Подозрителен. Защото имаше куче боксер и му идваха в ателието различни млади момичета и се целуваха!!!

Откъде знаем? Ами защото ние (бдителните чавдарчета и пионерчета) висяхме по прозорците и Наблюдавахме. За да бъде всичко Тайно му измислихме на човека кодово наименование - Карамел Му.
С течение на времето съвсем обнагляхме - започнахме и да го следим. Скулпторът стана съвсем Подозрителен, защото вече подозираше какво правим. Постепенно започна размяна на реплики - Карамел Му се заканваше, ние хихикахме и се мъкнехме на 5 метра разстояние.
"Това е югославско следене" - Ленчето беше най-голяма и знаеше.
Отвреме навреме Карамел Му се обръщаше към нас с боксера си и се правеше, че го насъсква. Беше ни страх от боксера с невижданата му физиономмия.

Един ден Карамел Му се обърна за помощ към изкуството:
"Вместо да се занимавате с глупости елате да видите какво работя".
Показа ни ателието отвътре, показа ни малките модели на големи бронзови паметници и каза да идем да видим паметника на Паисий Хилендарски.



Паметникът на Паисий се намира в тревните площи отляво на Александър Невски
Ужас! Изкуството на нищо не приличаше - Карамел Му явно го използваше за прикритие на нещо.
Продължихме да го следим и Карамел Му се отказа - напусна ателието.
Години помещението пустя, сега е плод-зеленчук със симпатична продавачка.




Така и не научих името на Карамел Му. Ако някой знае - да ми го каже.

ПС Разбрахме името на Карамел Му! Вижте историята ТУК.

* * *

А ако някой не знае какво е Карамел Му - това са малки кафяви карамелени бонбони кубчета 1см х 1см х 1см. Изключително твърди, ако успееш да захапеш кубчето така залепваше, че не можехме да отворим челюсти.
Тогава нямахме пломби.
Забележителности

- 3 лудници. На една улица!
Едната нещо като разпределител, другата стационар, където винаги имаше луди тихо накацали по решетките на прозорците. Третата - Детско-юношески психо-неврологичен диспансер под Радичковия блок. Живеенето близо до три лудници сякаш носеше някакво знание, което другаде беше непостижимо.
Нямах съчувствие към болните хора, те бяха различни.

- 3 пекарни.
Пекарна значи малко, горещо и опушено помещение с пещ. Много полезно място, мирише чудно, мислех че пекарите опитват от всяко печиво. Печивата биваха всякакви: баници, кексове, но най-потресаващи бяха яденетата - гювечи, цели прасета и прасенца, тикви, чушки. Понякога 2-3 души носят метално корито с някакво печено животно със зеле и картофи. Невероятни неделни миризми по цялата улица. Уличните наблюдатели знаят кой какво яде, къде има празник, кой си е бил на село, кой клал на балкона кокошка.
Поне половината от жителите на Искър живееха в комунални квартири. В общата кухня мястото стига за по котлон на семейство, така че пекарната си беше първа необходимост.

- Най-ученолюбивите деца от Математическата гимназия съседстваха с най-неученолюбивите от Готварския техникум. Едните и другите се омешваха докато пушеха в Дупката.

Дупката
 - 2 кръчми.
 Едната се наричаше Гостилницата, другата Пивница.
Гостилницата беше най-зловещото място в махалата, защото правели кебапчетата от човешко месо, затова вечер купувах кебапчета от Пивницата отсреща. Това е най-мръсното място, което съм виждала изобщо. И най-вкусните кебапчета. Сигурно и те бяха от човешко месо, защото оттогава не съм яла толкова вкусни.
А пияниците от Пивницата пикаеха в нашия вход, което беше още една връзка между нас.

- Дипломатическия гараж.

Дипломатическия гараж
Бях вече пубер, когато една нощ, както си бях в кревата, фаровете на някаква кола светнаха право в очите ми. Кола на височината на 3 етаж плюс партера - как се е качила тази кола там? Възможно ли е?! Като споменах, че вече беше пуберско време да добавя, че вече се интересувах от Раковска, не от Искър, та не бях забелязала, че се е издигнало такова чудо на градоустройството - гараж на 4 етажа!

* * *

Това е да живееш на кръстопът.
Дори самолетите летят точно над теб, ако си на важно място. Няколко години по-късно брат ми като се върна от Англия каза, че видял от самолета прострени пелените на дъщеря ми Вера.

18 коментара:

Прошко каза...

Това е най-най-най страхотната история за улица! Ще ми се и аз да имах такова място...

Кокерка каза...

Аз пък до скоро имах село, казва се Искър, а къщата на баба и дядо беше също на улица Искър.... която наистина беше най-дългата улица в селото... стигаше до самата река... Искър. Дано някой ден се върна там.

Анонимен каза...

Прелестна история за улица.... Пренесох се във времена, за които само съм чела.

Благодарско:))))

Пантофка каза...

По Радичковски чудесен разказ. Авторката е талант,а времето от разказа й сякаш никога не е било. И като се сетя само как се стремяхме да имаме това..днешното....

Анонимен каза...

Едноръкия семкар беше на ул.Раковски. Но най-голямо впечатление ми е направил дядото който правеше кадаиф в една малка работилничка срещу ул. Париж.
Той ловко въптеше едно приспособление от което езтичаха струйки от рядка течност (като за палачинки) и тя падаше върху нагорещена метална плоча и се превръщаше в кадаиф.

An каза...

Великолепен разказ! Благодаря, че сподели. :)

Анонимен каза...

...даа кадаифа, беше точно срещу детската тогава градина. Аз причаквах на оградата (аз бях на детска там)хора, които си бяха купили хлаб от фурната и ги молех за крайче..знаех,че никой не ми отказва.. :)а Стела, помниш ли, на Искър преди Бачо Киро имаше един чичо със стан, винаги стоеше на отворена врата и тракаше на голмия стан козяци... а за Езекия..добре,че ми припомни..бях убедена,че вид магазин това, много бях учудена,че е името му.
.. беше ми драго да прочета твоите истории за нашата улица.. и още колко спомени и впечатления нахлуха и в моята глава сега.. :) Поздрави от мен:
Съседката от съседната кооперация: Марта
П.С. и аз така и не надникнах в това бомбоубежище-хем е под нашия вход... даже наскоро се чудех.. какво ли мухлясва там сега..?!сигурно ще има реликви,ако надникнем.. разбира се-Соц-реликви...

Анонимен каза...

Много ми хареса....Аз съм от Пловдив, но се пренесох там, харесавам и обичам София! Тук попаднах поради спор коя е най дългата улица в София, според мен е Раковска, но спорех със софиянка, все пак!

pyranha каза...

Май най-дългата е ул. Цар Симеон (от старата част на града)... :)
А статистиката на сайта показва, че наистина много хора са попадат тук като са търсят най-дългата улица в софия, в света и изобщо дълги улици. Което е озадачаващо :))

Анонимен каза...

Да допълня, че още един писател е писал за тази улеца и квартал Камен Калчев, Софийски разкази, ако не ме лъже паметта.
Наистина улицата има забележителна история.
А в един от тези ми дадоха удостоверение, че не съм луд за да мога да карам курса за автомобилист/имаше такова изискване от КАТ в края на 70-те години.

Анонимен каза...

В градината от южната страна на „Св. София" през 1965 г. беше издигнат паметник на Паисий Хилендарски, създател на Първата българска история от 1762 г.
Автор на паметника е Михаил Симеонов. Паметникът е отлят в Румъния.

Анонимен каза...

Бонбоните "Карамел Му" не бяха малки кубчета, а малки паралелепипедчета с размери 1 Х 1 Х 0,5 см.

Анонимен каза...

Мнооооого хубаво!
Карамел Му се казва: Иван Скулптура :-)а Дупката - Дълбоката градинка - по наше време.
Сърдечни поздрави,
Мирослава

P.S. За сега Иван няма фамилия, като се сети баща ми ще допиша :-)

Grif каза...

Историята на Карамел Му има неочаквано продължение!!

http://malkiistorii.blogspot.com/2011/11/50.html

Анонимен каза...

Ами-и ... защо не можах да разбера коя е авторката на този шедьовър?
Аз също съм мно-о-ого тясно обвързан точно с тази част от ул."Искър" и точно с описаните в разказа времена. Като ученик в Първо училище няколко години бяхме неразделни приятели с Виктор Пасков. Да, той живееше точно в къщата, където "Искър" задънва "Париж". В съседната къща живееше небезизвестният актьор Георги Новаков, с който също бяхме много години съученици и близки приятели.
На едноръкия продавач на семки му викахме Сакатела. Той продаваше далеч не само семки. За нас - момчетата от особен интерес бяха тъй наречените "жабки" - малки бомбички, които гърмяха по няколко пъти, както и тапите за пистолетите, наричани "тапешници".

врати за пожар каза...

Това как последната е създавала огромно оживяване в неделя - сутрин към, а привечер от банята, звучи много красиво . Харесва ми това...." Забавлявахме се да наблюдаваме хората в двете посоки на техния хигиенен ритуал. Отиваха към банята с решителни стъпки, някак угрижени, цели семейства се точеха: първо мъжът, жената и бабата влачат ревящи деца,......' пълна идилия какво можем да кажем повече. И аз обичам да наблюдавам хората , да гледам техните реакции и често как се правят на такива каквито не са.

пожарни врати каза...

Научих доста интересни новини от блгоа ви и ви благодаря , дано да продължите да ни пишете.Хареса ми това,което пишете...." Забавлявахме се да наблюдаваме хората в двете посоки на техния хигиенен ритуал. Отиваха към банята с решителни стъпки, някак угрижени, цели семейства се точеха: първо мъжът, жената и бабата влачат ревящи деца, накрая по-големите изобразяват независимост. Но как се връщаха! Притихнали и розови, мъжът и жената си говорят, бабата се усмихва, а децата вкупом се блъскат и удрят с мокри пешкири....." хахахе само си представям тази семейна идилия по къпане всички заедно хахаха връщат се доволни хората хахаха

Stefan K. каза...

Върна ме в детството ми. Роден съм на Чумерна (Коста Янков) 24. Пресечка е на улицата за която става дума.
На Искър над хлебарницата, до лудницата, се е родила Анахид Едикояси, на Митко Цонев (Бог да го прости), майка му.
Брат ѝ беше единствения свестен човек от фамилията, Тролеца, саксофонист. Бяха съученици и приятели с баща ми.

Публикуване на коментар

 
Creative Commons License
This work by Малки истории за града is licensed under a Creative Commons Attribution-NonCommercial-NoDerivs 3.0 Unported License.
Powered by Blogger