Намерете си история

15 ноември 2010 г.

История за жонгльор

Миналата седмица някъде към 11-12 часа имаше ужасно задръстване на бул. България, както винаги. 
Аз сутрин съм си кисела почти винаги, пък като попадна в задръстване няма как да не се изнервя съвсем и да не започне да ми се струва, че бързам много повече, отколкото всъщност бързам.
И както си се гневя в колата изведнъж виждам на моста на влюбените едно момче, което жонглира.
 
 
Няма как да се ядосваш за глупости, когато видиш един симпатичен непознат човек, който се е вдигнал сутринта, седи на моста и жонглира просто ей така - за свой кеф и на всички в задръстването, които ще го видят и ще им стане приятно да висят на светофара.

Винаги можеш да срещнеш готини хора и да ти стане хубаво, че просто си ги видял някъде. Само трябва да се огледаш.

Помахахме му като си тръгвахме, той се зарадва, но не ни помаха, за да не си изпусне кеглите.

1 коментара:

Анонимен каза...

прекрасно! винаги се усмихвам, когато видя някой непознат да показва безплатно своя талант на улицата просто защото го обича!

финалната ти фраза е магическа и е истина <3

Публикуване на коментар

 
Creative Commons License
This work by Малки истории за града is licensed under a Creative Commons Attribution-NonCommercial-NoDerivs 3.0 Unported License.
Powered by Blogger