Намерете си история

23 март 2011 г.

Малка история с магазин

Беше някъде миналата година есента. Прибирам се към вкъщи и по път спирам до един от кварталните магазини.

Излизам от колата и към мен идва едно дребничко момче на около 7-8 години, страшно симпатичен, но с леко загубен вид:
- Искате ли да си купите една картина?
Човекът беше изключително ентусиазиран и доста сериозен - в никакъв случай въпросът му не беше молба, а съвсем сериозно предложение, на което няма как да откажеш. И не отказах. По външната страна на сградата бяха подредени доста картини, всичките с различни концепции, много хубави. Метнах се да ги разглеждам, защото трябваше да реша коя най-много ми харесва, в крайна сметка нали си купувам картина.

До картините пред магазинчето, на една маса седяха други две деца - момче и момиче, на вид по-големи от продавача на картини и на ръст, и на възраст, и рисуваха.
Или поне така си мислех аз. Всъщност се оказа, че дребосъкът си е организирал манифактура: той рисува най-важните неща - примерно човечетата, животните, очертанията на облаците и слънцето, а другите двама оцветяват. А това не беше лесно, защото той имаше страшно голям скицник и да оцветиш една от картините с моливи хич не е лесно. И така - той рисува основното и търси клиенти, а те оцветяват.

Избрах си картина:
- Тази е страхотна! Колко струва?
- Пет лева!
Нямах точно и влязох в магазина. Влизам, казвам нещо, а момичето на касата ме поглежда поразена:
- Ти знаеш ли какво има на твоята тениска, кой е нарисуван??
Тази моя тенниска е специална - има щампа на Муминтрол.



Не знам колко от вас са чели Невидимото дете или някоя от другите прекрасни книги на Туве Янсон за Муминтрол и неговите приятели, но аз не познавам почти никой, извън моето семейство, който изобщо да е чувал за Туве Янсон. Не се дължи на нищо друго, освен, че за 20 години един път не пре/издадоха нещо на Туве Янсон, чак сега преди 1-2 години се появи цяла чудесна поредица книги, които силно ви препоръчвам.
И така изведнъж срещнах някой друг, който ЗНАЕ! Нещо като онова пуберско чувство, когато си на 14 и някой друг е чувал за някоя група, която е достигнала до теб от презаписа на презаписа на касетката на сестра ти. На мига този човек ти става близък по един много специален начин.
Чувството не беше само мое и се заговорихме за Муминтрол с гигантско вълнение, как майка й като малка й е казвала, че е проклета като Малката Мю, за сборника Невидимото дете с розовата корица и как я търси отдавна и не може да я намери.


Оттогава всеки път като ходех там имаше нещо заговорническо в кратките ни разговори - ние ЗНАЕМ.


Като тръгвах тя излезе с мен и стана свидетел на това как купих картината - беше възмутена:
- Стига вече, колко пъти ти казвам да не правиш така?!!
Продавачът на картини беше неин син, което още повече ме заплени.

* * *

Няколко седмици след това на Славейков видях старото издание на Невидимото дете с розовата корица. На всичкото отгоре имаше две бройки - за мен и за нея. Както винаги правя, взех че се притесних, не отидох веднага да й занеса книгата, а когато отидох я нямаше в магазина, беше се преместила на друга работа.


Успях да взема телефона й от жената, която беше там, но естествено, от притеснение и вълнение взех, че загубих и него. Това беше малко преди последната Нова година.


Така че моля, ако някой от вас случайно познава Юлика да й каже, че при мен има едно Невидимо дете за нея, което я чака.


6 коментара:

Стела каза...

Не е ли странно колко пъти срещаме Невидимото дете в София!?

Христина каза...

Бях я забравила тази книга. Благодаря, че ми я напомни. А сега трябва да накарам майка ми да я изрови от библиотеката :)

Анонимен каза...

privet,giveq nablizo,i slu4aino popadnax,na nestata koito si napisala,zaradvax se mnogo,ako imash vreme i gelanie ,s udovolstvie bix ti predlogil ,neina knigka,imam vsi4ko izdadeno na bg,vkl.sbornika za po golami 4ove4eta,ste se zaradvam ako moga dati bada polezen.v o4akvane ostavam.

Grif каза...

:))) Много благодаря за предложението! Ама че концентрация от любители на Туве Янсон се е получила в квартала, а иначе трудно се срещат хора, които са чели за Муминтрол :)
С удоволствие бих прочела нещата на Туве Янсон за големи, дори не знаех, че има!

Анонимен каза...

Мен пък ме вълнува дали някой все пак намери Юлика и дали тя си получи "Невидимото дете"?

Grif каза...

...не, книгата продължава да чака :/

Публикуване на коментар

 
Creative Commons License
This work by Малки истории за града is licensed under a Creative Commons Attribution-NonCommercial-NoDerivs 3.0 Unported License.
Powered by Blogger