Освен мен имаше няколко деца, нахвърляли колелата си около паметника.
Те бавно се разхождаха около боядисаните фигури и експертно и критично обсъждаха:
- Супер мен е станал много добре.
- Да, ама виж, че маската на Джокера не им се е получила…
- Мхм
Та така за паметника.
Абсурдно се получи с него - никой не разбра прекрасната шега (която между другото беше от ранга на Банкси), а вместо това всички започнаха да му вменяват политическо и идеологическо значение.
Че накрая го и изтриха.
Може би пък по-добре, след като никой няма чувство за хумор...
Публикации
1 коментара:
Мда, никой не го разбра това изкуство. Аз бях в България точно по времето на изтриването на паметника, и въпреки генеално положителните чувства, които царяха между мен и моето семейство (дълго отсъствие - радост в къщи, че съм се прибрала - съгласие по подразбиране с всичко, което казвам)се образува набързо един скандал по повод цялата тази работа с изрисуването на паметника. Викам им - ами Банкси тъкмо това прави; обръща внимание върху важни елементи от съвременната социалната и политическа реалност под формата на анонимни графити (лично наблюдавани от мен в Лондон и сега в Сан Фран, този в Чайна Таун ми е любим!) и хората не само не го трият, ами евала му казват. Пък вие тука, поруган бил паметника...Покарахме се, после се сдобрихме, но мисля, че пак не го разбраха. Тва е то.
Публикуване на коментар