Намерете си история

4 юли 2011 г.

Малка история за паметника на съветската армия

През първите дни, когато паметника още си беше оцветен, минах оттам, за да го снимам.
Освен мен имаше няколко деца, нахвърляли колелата си около паметника.
Те бавно се разхождаха около боядисаните фигури и експертно и критично обсъждаха:
- Супер мен е станал много добре.
- Да, ама виж, че маската на Джокера не им се е получила…
- Мхм



Та така за паметника.
Абсурдно се получи с него - никой не разбра прекрасната шега (която между другото беше от ранга на Банкси), а вместо това всички започнаха да му вменяват политическо и идеологическо значение.
Че накрая го и изтриха.
Може би пък по-добре, след като никой няма чувство за хумор...

1 коментара:

Bobby Pfeiffer каза...

Мда, никой не го разбра това изкуство. Аз бях в България точно по времето на изтриването на паметника, и въпреки генеално положителните чувства, които царяха между мен и моето семейство (дълго отсъствие - радост в къщи, че съм се прибрала - съгласие по подразбиране с всичко, което казвам)се образува набързо един скандал по повод цялата тази работа с изрисуването на паметника. Викам им - ами Банкси тъкмо това прави; обръща внимание върху важни елементи от съвременната социалната и политическа реалност под формата на анонимни графити (лично наблюдавани от мен в Лондон и сега в Сан Фран, този в Чайна Таун ми е любим!) и хората не само не го трият, ами евала му казват. Пък вие тука, поруган бил паметника...Покарахме се, после се сдобрихме, но мисля, че пак не го разбраха. Тва е то.

Публикуване на коментар

 
Creative Commons License
This work by Малки истории за града is licensed under a Creative Commons Attribution-NonCommercial-NoDerivs 3.0 Unported License.
Powered by Blogger