Малка брава

Блея и зяпам страхотно много, когато ходя из града. Понякога прекалено много. Сигурно ако не блеех толкова много нямаше да видя почти никоя дреболия в града, а аз много обичам дреболиите. Разни малки картинки или не картинки, които веднага ми дават друго усещане за мястото. Картинките на града си имат свой живот - появяват се, изчезват, някой друг рисувач ги надрисува, разни хора си рисуват едно и също нещо на различни места. Понякога ти харесват, други са тъпи...
Странното е че всички картинки са изтикани в някаква полу-криминална ниша - рисуваш ги тайно, дебнеш дали някой няма да те види. Жалко, защото са много готини и аз винаги се радвам да видя някоя нова по моите градски маршрути. Най-много ми харесват малките неща или лепенките, големите графити са малко мегаломански и самоцелни най-често. А дребосъците просто се появяват някъде със своите съобщения, или без тях. После изчезват, появяват се другаде. Водят си някакъв диалог с другите картинки.
Та така, блея си и си мисля разни неща...