Освен грипа и шарката има и други епидемии - такива са събираческите моди - монети, марки, картички, кибрити, салфетки… Аз събирах значки.
Мястото, където значкарите разменяха и купуваха беше южната част на пл. Александър Невски.
Там именно ме стигна мълвата, че "американците кацнали на Луната и всичко можело да се гледа като на кино на американското посолство". То беше, където Стамболийски се задънва в Градската градинка.
Хукнах натам, имаше доста хора, на витрината на посолството бяха сложили телевизор - наистина! Всичко се виждаше! Двама души се разхождаха бавно-бавно и плавно-плавно из лунния прахоляк. Документалността ме правеше свидетел. Какъв свидетел, направо си бях там, на Луната! Не ми беше толкова чудно, че двама души са чак там, а това че ги ВИЖДАМ. Картината се повтаряше и пак, и пак, кой знае колко време щях да зяпам.
Някой изсъска: "Не може ли нещо да гръмне, да се взривят…"
Огледах се и видях доста изопнати лица.
Срам и ярост изпълниха 14-годишната ми душа и се метнах към една отворена врата - библиотеката на американското посолство - тя винаги беше отворена, но никой не влизаше.
Вътре зад едно бюро седеше 40-50 годишна жена, със заострени очила с блестящи камъчета по края, макар и седнала по нещо личеше, че е доста висока.
Вътре зад едно бюро седеше 40-50 годишна жена, със заострени очила с блестящи камъчета по края, макар и седнала по нещо личеше, че е доста висока.
Удивлението й беше толкова голямо, че дори не произведе задължителната усмивка.
- Какво мога да направя за вас?
На някакъв английски език казах, че поздравявам целия американски народ и че много се радвам.
Тя ми даде купчина списания и значки с Аполо (от събираческа гледна точка ПЛОЧКИ).
- Пак заповядайте.
Направих фурор на Александър Невски.
На другия ден ядох бой.
Толкова беше времето, за да разпознаят чие дете е влязло ТАМ.
Дали заради боя, дали заради значките, дали защото видях с очите си Армстронг и Олдрин съм направо техен голега. Космонавтиката беше много важна тогава. За цялото човечество.
Сега не знам какво е толкова важно.
5 коментара:
Много вълнуваща история! Усещането да се почувстваш Землянин! :)
Страхотен спомен, напуши ме на смях и ми докара малко носталгия.
@ Илия - да, приоритетите са различни през новия век...за съжаление.
Ех този необятен Космос , винаги има нещо което искаме да научим но така и все още явно не сме достигнали това свое развитие за да разберем тайната на Вселената.Това, което пишете кака...' Някой изсъска: "Не може ли нещо да гръмне, да се взривят…" Огледах се и видях доста изопнати лица.Срам и ярост изпълниха 14-годишната ми душа и се метнах към една отворена врата - библиотеката на американското посолство - тя винаги беше отворена, но никой не влизаше...." много е жалко че в подобни сгради никой не влиза или ако влизат то са едни и същи физиономии, хем искаме да научим нещо хем не четем достатъчно.
Много носталгия.. Страхотен спомен и ми накара да се усмихна!
Изключително вълнуващо!!!!
Публикуване на коментар