Намерете си история

28 август 2012 г.

За Луната


Освен грипа и шарката има и други епидемии - такива са събираческите моди - монети, марки, картички, кибрити, салфетки… Аз събирах значки. 
Мястото, където значкарите разменяха и купуваха беше южната част на пл. Александър Невски. 
Там именно ме стигна мълвата, че "американците кацнали на Луната и всичко можело да се гледа като на кино на американското посолство". То беше, където Стамболийски се задънва в Градската градинка. 

Хукнах натам, имаше доста хора, на витрината на посолството бяха сложили телевизор - наистина! Всичко се виждаше! Двама души се разхождаха бавно-бавно и плавно-плавно из лунния прахоляк. Документалността ме правеше свидетел. Какъв свидетел, направо си бях там, на Луната! Не ми беше толкова чудно, че двама души са чак там, а това че ги ВИЖДАМ. Картината се повтаряше и пак, и пак, кой знае колко време щях да зяпам. 



Някой изсъска: "Не може ли нещо да гръмне, да се взривят…" 
Огледах се и видях доста изопнати лица.
Срам и ярост изпълниха 14-годишната ми душа и се метнах към една отворена врата - библиотеката на американското посолство - тя винаги беше отворена, но никой не влизаше.


Вътре зад едно бюро седеше 40-50 годишна жена, със заострени очила с блестящи камъчета по края, макар и седнала по нещо личеше, че е доста висока. 
Удивлението й беше толкова голямо, че дори не произведе задължителната усмивка. 
- Какво мога да направя за вас?
На някакъв английски език казах, че поздравявам целия американски народ и че много се радвам. 
Тя ми даде купчина списания и значки с Аполо (от събираческа гледна точка ПЛОЧКИ). 
- Пак заповядайте. 

Направих фурор на Александър Невски. 
На другия ден ядох бой. 
Толкова беше времето, за да разпознаят чие дете е влязло ТАМ. 

Дали заради боя, дали заради значките, дали защото видях с очите си Армстронг и Олдрин съм направо техен голега. Космонавтиката беше много важна тогава. За цялото човечество. 
Сега не знам какво е толкова важно. 

5 коментара:

Анонимен каза...

Много вълнуваща история! Усещането да се почувстваш Землянин! :)

Bobby Pfeiffer каза...

Страхотен спомен, напуши ме на смях и ми докара малко носталгия.
@ Илия - да, приоритетите са различни през новия век...за съжаление.

пожарни врати каза...

Ех този необятен Космос , винаги има нещо което искаме да научим но така и все още явно не сме достигнали това свое развитие за да разберем тайната на Вселената.Това, което пишете кака...' Някой изсъска: "Не може ли нещо да гръмне, да се взривят…" Огледах се и видях доста изопнати лица.Срам и ярост изпълниха 14-годишната ми душа и се метнах към една отворена врата - библиотеката на американското посолство - тя винаги беше отворена, но никой не влизаше...." много е жалко че в подобни сгради никой не влиза или ако влизат то са едни и същи физиономии, хем искаме да научим нещо хем не четем достатъчно.

FireBg каза...

Много носталгия.. Страхотен спомен и ми накара да се усмихна!

fire каза...

Изключително вълнуващо!!!!

Публикуване на коментар

 
Creative Commons License
This work by Малки истории за града is licensed under a Creative Commons Attribution-NonCommercial-NoDerivs 3.0 Unported License.
Powered by Blogger