П. Монева

Точно излизам от плод-зеленчука, натоварена с хиляда торби и ги мъкна с надеждата да не се скъсат. Пред мен застава и започва смутено да се върти притеснена жена, която иска да ми подаде нещо.
Това хич не ми харесва като концепция, защото нямам празна ръка, а пръстите ми са вече побеляли от впития найлон, а тя освен, че ми тика това нещо, седи пред мен и не мога да мина.
Както и да е, жената все пак натиква някакво листче в една от торбите и изчезва, без да ми каже нищо.
Озадачаващо.

Вкъщи се разтоварих и намерих и листчето:

Парола: 123456
kartini123456@abv.bg
Рисувам жени по снимка. Копирам само лицето, останалото е по въображение.
0897431215 П.Монева

Археологическа история

Изневиделица археологията дойде на мода – тя ни издига при най-великите (разкопките в Софийското ларго), обаче пак тя (археологията) спира победния ход на магистрала Струма.

Днес археолозите са лоши като лекарите, преподавателите, зърнопроизводителите, железничарите, поповете и арендаторите на язовири.

Без да подозирам това преди много години съм отдавала младите си сили на разкопките на Източната и Западната порта на Сердика – обект “Партиен дом”, обект “Магазин Явор”, обект “Външно-търговска банка” - соцът не разбираше от романтика.

Разкопки на Източната порта

* * *

Досега не съм срещнала удовлетворително обяснение защо е толкова вълнуващо да се ровиш в земята, за да намериш някакви камъни. Златото не е най-интереното в археологията.

Златото... В средата на миналия век в кв. Гео Милев при строеж намират златен съд (като леген) на 7000 (седем хиляди) години. Връстник на най-старото обработено злато от Варненското съкровище.

Без съмнение нещастният ни народ е наследник на супер-древни щастливци. Само че те са мъртви, пък ние сме живи. Диалектика... Има много странни и любопитни неща в археологическа София, съвсем естествено за място, което е непрекъснато обитавано 7000 години – това прави София по-стара от пирамидите.

Нали знаете: “Всички се боят от времето, времето се бои от пирамидите”. Тук може да се каже просто: “Всички се боят от София”.

Не е ли странно, че сегашният Дондуков (в края си до Министерския съвет) и някогашната улица Търговска покриват римската главна улица на Сердика – Via principalis.

Не е ли странно, че под Съдебната палата е било римското съдилище, а под площада пред Шератон е бил пак площад – форумът, оттам тръгвала улица ориентирана към Витоша – и римляните са смятали, че това е хубостта на града.

50-те години, когато се е оформял сталинския комплекс ЦУМ, Партиен дом, Държавен съвет и хотел Балкан за кратко е бил разкрит римския слой. Има приказка, че ЮНЕСКО предложили цялото ларго да се покрие със стъкло, за да се запази древността. Надделял сталинският барок.

Голяма част от намереното било унищожено – както виждаме строителството било твърде монументално.

Най-добрите читатели на Малки истории!

И така, играта приключи!
Оказа се, че имаме много най-добри читатели! Цели 10!
УРА, УРА!
Съвсем скоро ще си получат подаръците от KARANAPO, надяваме се да им харесат толкова много, колкото и на нас техните отговори :)

Време е да ви кажем и на вас правилните отговори, защото все пак сте добри наши читатели, нищо че се притеснихте да участвате този път.

Въпросите не са чак толкова сложни, колкото ви се струват:

1. Кой живее в канала на Евлоги Георгиев?

Крокодили!

2. Къде се намира комунизма и какво представлява?

Намира се на ъгъла на ул. Гурко и ул. Васил Левски. Представлява нещо като бетонен вход към убежище.

3. Къде се закръгля земята?

На завоя на ул. Раковска след пл. Славейков, в посока на френската гимназия.

4. Кое е латинското име на Синия от стената? 

Puteulanus creatura victus in paretis

5. Кой е Човекът трабант и къде живее? 

Една злощастна скулптура на човеко-трабант в Царската градина.

6. Коя е най-дългата улица?

ул. Искър!

7. По коя улица разстоянието в едната посока не е еднакво с разстоянието в другата посока? 

По ул. Шишман - на отиване се ходи по-дълъго, отколкото на връщане.

8. Какво е доказателството, че в паметника на Цар Освободител са зазидани истински човек и кон?

Буквите, които се виждат по книгата, която царят държи.

9. Колко триангулачни точки има в София? 

Една!

10. Кой е Анджело Роджери?

Певец? Беглец? Жонгльор от цирка?... старшина-началник склад на 1ва дивизия, 4ти километър.

11. Кое е Малкото кученце?

Малкото Кученце е една много готина табелка на неочаквано място.

12. Какво яде Тодор Живков?

Чинии с кочанчета марули.

13. На колко години става Недялко?

На 70 и ще има вкусна торта.

14. Имам си находка. Каква? 

Две страхотни картинки!

15. Колко е "висок" паметникът на съветската армия? 

56 метра!

16. Кой е Карамел Му?

Скулптор, който е шпионин, има боксер и се целува с много момичета.

17. Къде изчезнаха Царедворците?

В музея за социалистическото изкуство...изключително сме възмутени!

18. Имат ли джофрите душа?

Оказва се, че да! Вижте сами.

19. Колко тенджери зеле има в едно яйце?

Една. Голяма!

20. Каква е връзката между ЦРУ и Малки Истории?

Карамел Му, разбира се.

Моята версия за селÓ Париж

История от Андрей

(Първата версия за селÓ Париж можете да прочетете ТУК)

Говорим за напълно забравената 1961-ва година. Бях на 6 години и моето семейство взе решение да ме изпрати на Детска градина, с мотив, че съм се "напълно откъснал от живота". 

Работата е там, че бях единственото дете на две поколения интелектуалци, което значи непрекъснато четене, задачи с басейн и тръби, та и доклади: "За Сахара", "За произхода на числата" и т.н.

Изобщо имах доста сведения за широката заобикаляща ме действителност, но почти никакви за непосредствено заобикалящата, а именно за Подуене, където се развиваха събитията. 

Детската градина ме шокира, главно защото не разбирах какво приказват, какво правят и особено защо го правят. 

Случай номер 1 стана на първия ден. Три момчета, мой размер, ходеха прегърнати по двора и пееха:

"Ний сме трима братя 

                от селÓ Париж,

който ни закача

                  ще яде мариз."

Със сигурност не знаех що е "мариз", но че Париж не е селÓ, и дори не е село - бях напълно убеден. 

Опитът ми, обаче, да защитя френската столица се натъкна на нещо, което обикновено се нарича "художествена правда".

"Братята" изтълкуваха моите разяснения като именно закачка и според текстът на стихчето ме маризиха (доста символично, да си кажем право, но имайте предвид, че дотогава никой при никакви обстоятелства не ме беше удрял).

Скоро след това установих, че има синоними на същата дума.
Децата в детската градина бяха влезли в препирня и ясно чух "ще изядеш Лобуто". Не знаех какво е и най-близката асоциация ми беше "Мобуто". Този забравен, слава богу, човекът е лош човек, нещо като президент на тогавашното Конго  (По-късно Заир, а сега пак Конго). 

Поясних за Мобуто. И бързо установих, че между "мариз" и "лобуто" има разлика в полза на първия. 

Този втори случай ме накара за дълго да изляза от ролята на коментатор на каквото и да било, защото допуснах, че богатият български език има и други синоними за "бой".

Коледна история за натъжаване и размишление

Беше началото на 90те години. Зимата се случи снежна, студена, тъмна и смутна. С моя другар в живота се разхождахме една късна вечер из малките улици около Иван Асен. Там преди кино Влайкова има нещо като малко площадче. 

Свихме вляво и в тишината чухме пеене: Джингъл белс, джингъл белс…, имаше нещо странно, някак не беше звънко, не беше весело, не беше наред. 

Песента доближаваше и видяхме на нивото на главата си, на партера, под 2 мъждукащи електрически крушки, насядали мъже и жени, възрастни и уморени, гледаха пред себе си невидима за нас учителка. 

Курс по английски, колкото да могат да се оправят да си търсят някъде в чужбина работа. Седяха с палта, якета, кой с шапка, кой с шал, мрачно и почти злобно повтаряха ненужната песничка от прекрасния хубав свят, който щяха да завладеят. 

* * * 

А къде е оптимизмът? 

А къде е хубавият край? 

Е, това бяха смелчаците на нашето ново време. Те бяха готови на всичко, дори на тази английска абракадабра - Джингъл белс, джингъл белс!!!

А дали успяха?

Разбира се, разбира се, такива хора винаги успяват, нали така… джингъл белс...