История от Андрей
През 1959 година (бях четиригодишен) минавахме покрай любимата ми сладкарница с баба ми и аз за пореден път поисках да ми купи шоколад "Аеро" (имаше такъв, изключително вкусен).
Тя каза, че няма пари и че когато дойде комунизмът всичко ще бъде безплатно. Аз изпаднах (и дълго после бях) в състояние на радостно очакване и безпокойство и естествено веднага попитах "кога". Тя каза, че когато го построим. Аз попитах къде е. Понеже й досаждах вече, тя ми посочи едно съоръжение и ми каза - ето го.
Съоръжението стои до ден днешен: намира се на ъгъла на улица "Левски" и улица "Гурко" между Пощата и Телефонната палата в София.
То е нещо като метър и половина-два висок бетонен вход в убежище; от време на време го ремонтират.
Години наред, минавайки оттам, хвърлях поглед - дали сме го построили.
Построиха го, но наоколо. Отстрани до него са странни демократични съоръжения. |
3 коментара:
Хахахаха :) Това ли бил комунизмът!? Откога го търся да го видя! Великолепна история!
Хахаха, много сладурска история:-D
Трябва да си призная, че винаги съм се чудила какво е това. Като малка мислех, че е саркофаг, защото наподобяваше на тези в двора на Археологическия музей (които бяха изринати, за да направят място на мутренско кафене). Чак сега разбирам, че е бомбоубежище!
Eй затова не трябва да се лъжат децата, а да им се обяснява наистина. Недоразуменията остават за дълго :)
Публикуване на коментар