Намерете си история

7 септември 2010 г.

Малка история за дядо

Дядо живееше точно до колелото на тролей 9 в Борово.
Страшно обичах да му ходя на гости. Гостуването си имаше отработена програма, която включваше научаването на различни полезни неща - дядо ме учеше частично на таблицата за умножение и ме изпитваше - 2х2, 3х3, 4х4… (още оттогава 7х7 ми е трудно), учеше ме как да набирам номера и как да натискам вилката на черния телефон с шайба, за това колко е часът по неговия часовник със светещи стрелки върху черния циферблат (от него знам за съществуването на странния Циферблат…дълго това беше много специална дума, която уж знам какво е, но тя е все пак по-сложна отколкото на човек му се струва на пръв поглед и по-добре да внимава преди да я използва).

Аз тогава бях доста малка и вероятно повечето неща, които всички по-големи са ми разказвали и показвали бяха нови и интересни факти за света, но с дядо бяхме страхотни приятели и каквото си спомням от това, което той ме е научавал е оставало в главата ми като особено специално и неотменимо.

Веднага давам пример:

Един път като му бях на гости (вероятно се е опитвал да ме убеди да си доям свареното яйце) дядо ми каза, че от едно яйце човек получава толкова сила, колкото от това да изяде голяма тенджера пълна със зеле.

Не само, че никога не забравих този факт, но той направи яденето на яйца вълнуващ процес - исках да ям колкото мога повече яйца, които после да си представям като големи тенджери зеле, които пък си представях наредени до мен една върху друга (на тази възраст ме надминаваха на ръст при изяждането на 3-4 яйца) и после си представях как силата на тенджерите със зеле се е побрала в мен. Малко ми ставаше лошо, но как можеш да се откажеш от такова количество сила, което получаваш просто като ядеш яйца, вместо тенджери със зеле?!

Преди следобедният сън ядяхме кисело мляко със захар. В това приятното не беше самото ядене (въпреки че оттогава не съм яла кисело мляко със захар - запомнила съм го като страхотно и се притеснявам, че ако не ми хареса сега ще разваля хубавата ни традиция), а страхотната голяма червена пластмасова чаша на дядо на малки бели звездички, в която ми даваше да ям млякото, с една от неговите странно големи лъжици. Не мога да ви опиша колко ме вълнуваше тази чаша. Може би това беше един от най-специалните предмети в света - червената чаша на дядо, в която той си яде млякото със захар с голяма лъжица, но когато аз идвам на гости ми отстъпва на мен.

И така, лягахме да спим следобяд - аз му четях на глас той заспиваше, пък аз щъках нагоре-надолу докато го чаках да се събуди. Щъкането и ровенето в шкафовете не беше сравнимо с това дядо да е буден и да играем на Айруп например, но нямаше как. В един момент установих, че зимно време апартаментът се напълва с флегматични калинки и докато го чаках да стане се занимавах с тях. Бяха страхотни - там открих, че калинките не са само от червените на черни точки, а има и жълти на черни точки, черни на жълти точки и т.н…

Като се събудеше дядо отивахме на разходка. Слизахме до градинката пред блока, където имаше страхотни катерушки, на които много обичах да си играя. От дядо разбрах за съществуването на катерушките изобщо и те си останаха в главата ми като негово изобретение.

Финалната дестинация на разходката беше една будка точно на колелото на 9-ката, където продаваха много хубави големи мекици с пудра захар, увити в твърдата хартия, с която никога не можеш да се избършеш, а само повече се цапаш. Имахме съзтезание кой по-бързо ще си изяде мекицата - разбира се дядо винаги печелеше, а аз винаги се омазвах и беше много весело.

* * *

Това беше преди 15-тина години.
Тези дни минавах покрай кръга на тролеите и видях, че будката до спирката е отворена. Отидох да попитам жената вътре дали имат мекици, просто ей така и аз не знам защо. В първия момент много се учуди и после се зарадва: "Ооо, но ние много отдавна не продаваме мекици".






View Малки Истории in a larger map

2 коментара:

стела каза...

когато мама произнесе числото "дванайсет" за годините, които са изминали от смъртта му, ми се стори, че е невъзможно, че нещо е абсолютно сгрешено. странният начин, по който дядо присъстваше в живота ни, толкова категорично вечен, стабилен и в същото време ненатраплив, не позволи на тези 12 години да ме убедят, че го няма, че си е отишъл завинаги, че генералът остава само в нашите умове, сърца и истории.

Анонимен каза...

И баба ми все това казва: едно яйце се равнява на каца зеле!

Публикуване на коментар

 
Creative Commons License
This work by Малки истории за града is licensed under a Creative Commons Attribution-NonCommercial-NoDerivs 3.0 Unported License.
Powered by Blogger