Намерете си история

30 декември 2010 г.

Случайностите продължават - Анджело Роджери

Съвсем случайно историята на Анджело Роджери получи продължение! То е в коментарите на текста за него, но за по-лесно намиране отделяме историята в отделен текст. 
Вълнението ни от продължението е голямо... то бива бива случайности, ама чак пък толкова :)
Благодарим за хубавата история!!
А ако не сте чели началото на всичко, можете да го прочетете: Жонгльор от цирка?

История от Богомила
(...)
Идеята ми беше за Роджери. Леля ми ми напомни вчера за него, като и пратих линк към този блог.
Роджери беше изписано на табелката на вратата срещу нашия апартамент в Младост, т.е. апартамента на баба и дядо. Там се ходеше на гости с повод и без повод, но винаги с трепет, защото баба не ни пускаше да станем от масата ако не си изядем всичко (което беше лесно, тя готвеше най-сладостните мекици) и с повечко късмет после можехме да играем в хола, чийто паркетен под скърцаше толкова приятно.
Роджери бяха в дясно, Божкови в средата, и ние - Димитрови - в ляво. Аз вече не съм Димитрова, щот се омъжих междувременно, но съм все още Богомила, като дядо ми Богомил Димитров. Той и баба бяха по-близки с Божкови, но понякога се случваше да ни натикат (мен и сестра ми) у Роджери да играем с Анжела.
Анжела ще да е внучката, кръстена и тя на дядо си, а?
Та играта с Анжела беше много насилена, първо защото тя имаше много кукли Барби от Италия, а аз нямах нито една, камо ли пък от Италия. Стаята и (собствена стая!!!) беше с бели мебели, а на леглото лежеше плюшено покривало с окраските на зебра. Черно и бяло, много стилно, по Италиански, дори тогава ги разбирах тези неща. Те ме сковаваха, пък и Анжела не ми даваше наистина да играя с Барбитата, а само да ги гледам.
Един ден играехме навън зад белия москвич на дядо, и тя ми сподели, че знаела от къде излизали бебетата.
"От ПЪПА!" заяви тя, а аз така се ядосах, че никога повече не пожелах да играя с нея. Какво нещо, помислих си, да има толкова много вносни неща, а да не знае от къде идват бебетата....
Та така с Роджери. Трябва да питам дядо какво стана с Анжела, тя е на моята възраст и сигурно вече е обиколила света като мен, или пък има 3 деца някъде в Младост.
Но интересното е, че и аз сега съм като нея - имам си странна фамилия.

3 коментара:

Стела каза...

А, СТИГА БЕ!?!!

Bobby Pfeiffer каза...

Ура! Най-сетне съм публикувана в БГ блог!!! Веднага мейлнах леля ми да и кажа. Леля ми е много неортодоксална леля :)

Благодаря, вие ме накарахте да осъзная колко много истории за града всъщност имам. Ще бъда във връзка, даже и със снимки!

- Б.

Grif каза...

Страхотно :)
Анджело Роджери е прекрасно доказателство за това защо човек трябва да разказва истории :)

Публикуване на коментар

 
Creative Commons License
This work by Малки истории за града is licensed under a Creative Commons Attribution-NonCommercial-NoDerivs 3.0 Unported License.
Powered by Blogger