Казармата...или как овладях науката за съня!

История от Стефан

Няма да разказвам подробно за казармата, защото ще ме заболят пръстите от писане, а и защото през годините разказвах много пъти казармени истории. Няма как да не съществуват интересни /или идиотски/ казармени истории, защото когато събереш стотици или хиляди момчета на едно място, това винаги избива някъде. Ще разкажа обаче за специалните умения, които придобих, и то в област, където си мислех, че съм силен. Не става въпрос за боравене с оръжия, нито за ръкопашен бой, а за сън.

Войникът дреме!

Винаги, по всяко време на денонощието, неизбежно и необходимо, както е неизбежно и необходимо Слънцето да изгрява всяка сутрин над Земята, някой войник дреме на пост, а обикновено не става въпрос за един, а за много дремещи войници!

Много бързо в казармата разбрах, колко важен е всъщност въпросът за съня. Да се наспя беше единственото, което исках през по-голямата част от времето. С удоволствие си лягах в 10 вечерта и заспивах веднага. А когато ми оставаше малко до уволнението дойде най-хубавото време – мисля че никога не съм спал толкова много и толкова добре през живота си.

В началото обаче беше по-различно. Скъсваш се от маршировки, после в бойното – от работа, учения, тактики, измитане на поделението, вечните сапунки в огромните коридори /последните две не са част от работата, а по-скоро рутинна дейност за запълване на времето/. И след това нарядите – караул след караул...2 часа часови, 2 часа спиш...и така едно денонощие. Отврат! Тъкмо се върнеш от наряд и се опиташ да се възползваш от полагащото ти се време за сън, и дойде някой кретен в униформа и ти се разкрещи, че има да се разтоварва камион.

Е как, когато изпаднеш в такова положение, да не дремеш навсякъде и по всяко време, когато ти падне?! И ние дремехме със страшна сила!

Къщата на Малки истории

Както знаем духът и материята трябва да бъдат в равновесие и ако Малки истории са дух, то къде е материята? 

Освен това, на нас винаги ни се е искало да направим нещо заедно, ръкотворно, което да остане за идните поколения. От друга страна, забелязваме, че в наши дни дори материята е виртуална. Затова се надяваме, че ще участвате с нас в строежа на общата ни къща. 

Според това как ще изглежда ще й измислим накрая и име. 

Сериозно, нека видим какво ще произведе общото ни въображение и настроение. 

Студентски истории

История от Стефан

Толкова много интересни случки стават по време на живота на средностатистическия студент, че е трудно, самият той след това да си ги спомни. Те потъват сред онова безбрежие от бира, вятър, слънце, висене с приятели по боксерки пред някой студентски блок, мързеливите погледи след дългокраките мадами, броенето на стотинки за хляб, шляпането на карти, опита да набиеш нещо в главата си за трите дни учене преди изпита, след това за следващия и т.н. Да видим, какво все пак ще си спомня...

Айкидо

Беше важно да се спортува. Един колега ме накара да се запишем на айкидо. В началото бяхме нелепи. Сенсей Цветанов, дори ни записваше с камера, докато се хилеше, а ние се борехме със стомасите си, които искаха да изхвърлят цялото си съдържание, по време на задължителната загрявка, започваща с обиколка на залата с кълбета напред и после кълбета назад.
После се понаучихме. Използвах заученото, за да правя кълбета в Хелоуин и Маската, като преди това загрявах с 4-5 литра бира. На всички им беше забавно, а мен ме болеше чак на другия ден.
Бяхме се специализирали в това, да се натъпчем до откат преди тренировка, /с банички и боза, близо до стадион Академик, където тренирахме/, а след това да се опитаме да не драйфаме. Успяхме в това начинание. Това е най-голямото ми постижение в айкидото!

Вътрешният турнир по футбол на СУ

Докато сме на спортна вълна, да не забравя, че в Софийския Университет, на всеки семестър се провеждаше /вероятно продължава/ вътрешен турнир по футбол.
Като бивша „млада надежда” на един световнонеизвестен отбор, в който не записах и минута игра в мач, и откъдето бях прогонен затова, че не тичам и дори една тренировка не мога да издържа като хората, аз реших, че е мой дълг да организирам състудентите си философи, и да направим отбор, който да печели турнира оттук до нашето завършване...и може би дори да се превърнем в легенда на Университета!

Да убиеш присмехулник

Живея в Бояна. Още като бях доста малка в квартала, близо до нас построиха един китайски ресторант. Огромен. Нещо средно между мавзолей и културно-исторически център с елементи на китайски дворец и гигантски куб.

Ама като казвам огромен си представете квадратна сграда около четири етажа, ако не и пет. Странна концепция. Сигурно някой от вас го е виждал като минава по пътя за Драгалевци. (Всичко това ви го разказвам с думи, а не с картинки, защото ми е малко неудобно да мина оттам и да го снимам. По-натам ще разберете защо :)

Та, като живеещи наблизо любители на китайско ядене дори отидохме веднъж, не беше хич вкусно, но и отвътре сградата изглежда по същия нелеп мегаломански начин.

Та този китайски ресторант просъществува много кратко, затвориха го. След това казваха, че е станал публичен дом. Това също не продължи твърде дълго.

Понеже ресторантът е на пътя ми за вкъщи, минавам оттам почти всеки ден, поне по два пъти. Лека-полека започнах да се чудя все повече какво се случва в момента там и в крайна сметка почти се обсебих от този въпрос. Дори започнах да минавам малко по-бавно покрай него, за да имам повече възможност да го разгледам. Дълго време не виждах нищо освен едно гигантско куче, което лежи отпред и будка за охрана, която нощем свети. После, обаче, се появиха и един-два светещи прозореца на последния етаж. Любопитството ми вече премина нормалната граница – значи вътре все пак има някой, който прави нещо, но не знам какво. Ужас!

Почистването на 02.03 (South Park)

И така, събрахме се в 11:00, на втори Април в Южния парк. Бяхме малка, но упорита група и за няколко часа изчистихме добре 2 малки участъка от реката. Идеята да я изчистим се оказа доста амбициозна и затова ще продължим и следващите съботи, докато успеем.

Събрахме към 40тина чувала с боклуци: