Фонтанът пред Народния театър

Eдна малка история, която не помня, но ми разказаха. Бил съм на около 2-3, с нов и хубав бял костюм със синя лодка отпред и горди кичури около бузестото лице, на разходка с майка ми и баща ми в градинката пред Народния театър.

Очевидно от ранна детска възраст съм бил склонен към манипулации, подлости и престъпления, защото в малки концентрични кръгове съм приспивал вниманието им и бавно съм се отдалечавал от пейката, на която те седяли.

Когато съм се отдалечил на безопасно разстояние за изпълнение на мисията си, съм се затичал към фонтана, покатерил съм се върху него и разбира се – не е трудно да се предположи – съм се изпикал вътре. Повод за гордост и до днес.

Не знам, какво кара малките деца да правят съзнателно номера на родителите си с огромно задоволство, но за капак в същия или в следващите дни /отново в красивия си бял костюм/, пак съм се отскубнал от вниманието на родителството...и този път съм се овъргалял в голяма хубава локва. Кеф!


 
View Малки Истории in a larger map