Намерете си история

2 септември 2010 г.

История за радио

Като малък бях много доверчив – черта, бегло запазила се в характера ми и до днес.
Друго нещо у мен, което може да се проследи от почти бебешка възраст досега, е огромната ми възхита, въодушевление и пристрастеност към музиката. За да попълвам репертоара си в двучасовите концерти, които ежедневно изнасях пред скритата си публика /съседите от цялата улица/, слушах много радио, за да уча нови и нови песни. Огромно беше изумлението ми, когато за първи път си дадох сметка, че слушам песен по радиото, която не знам – дотогава си мислех, че музиката е доста обозрима и се изчерпва в 50-60 песни. Оттогава, при възможност, се настанявах до радиоапарата с размер на шкаф и започвах да попивам мелодиите и донякъде текстовете, които обикновено биваха сериозно изменяни и най-вече – доизмисляни.
Толкова бях пристрастен към радиото, че когато веднъж /връщаме се на доверчивостта най-сетне/ - един от `големите` на нашата улица ме излъга, че ще умра, защото бях лапнал един камък, който извадих от голямата локва пред вкъщи, освен че се разревах, се прибрах веднага, легнах в хола, където беше радиото, пуснах го, завих се с одеяло и започнах да чакам смъртта. И заради музиката дори спря да ми е толкова тъжно.

Снимката е взета от capital.bg




View Малки Истории in a larger map

0 коментара:

Публикуване на коментар

 
Creative Commons License
This work by Малки истории за града is licensed under a Creative Commons Attribution-NonCommercial-NoDerivs 3.0 Unported License.
Powered by Blogger