Намерете си история

29 септември 2010 г.

Малка история за Лъва


Всички разходки с дъщеря ми имаха една крайна цел - покачване върху Лъва.
Онзи, който е до Вечния огън. Покачването беше лесно. Първо стъпваше на каменния пиадестал, после на металния фундамент, после на лявата задна лапа, оттам на една много удобна гънка на хълбока на Лъва и хоп! вече е на гърба му.

Снимка на Мартин Митов

Тържествуваща в началото, с всяка минута ставаше все по-угрижена от бремето на властта си, мълчеше и наблюдаваше поданиците - май не й харесваха много. Можеше да седи така час. Мислеше си нещо.

Случи се един път президентът Желев да поднася цветя на Незнайния войн.
Минал покрай Ана - спрял се и я целунал. Baby kissing. Минал навръщане - целунал я пак. Не забелязал сигурно, че е същото дете. Вкъщи умряхме от смях, не знаехме тогава до какви PR висини ще стигнем. Питахме:
- Анче, какъв ти се видя Желю Желев?
- Ами, мъничък и добричък.

* * *

Лъвът живее свой живот.
Той е сам и самотен. Другите лъвове са винаги сдвоени пред банки и институци.
Повечето сякаш заради местоработата си изглеждат охранени и агресивни. Този Лъв е най-дръгливият лъв, кйото съм виждала, той има сила за един последен бой, не повече. Даже като че чака края си. Един полужив Лъв пази мъртвите момчета. Старите му победи се виждат във високомерието му, а бъдещото поражение в достойнството.
Лъвът се прави, че почива.
Той чака.
Направил го е Андрей Николов.

0 коментара:

Публикуване на коментар

 
Creative Commons License
This work by Малки истории за града is licensed under a Creative Commons Attribution-NonCommercial-NoDerivs 3.0 Unported License.
Powered by Blogger