Малка история за косатки

Малка история от Ру (или Пу?)

Когато бях малка обичах да си говоря сама на глас.
От време на време се усамотявах и започвах да се разхождам из градината или стаята си, говореща с моите измислени герои.
Косатката беше моя най-добър приятел, нямаше си име, беше абсолютно универсална, (макар че всичко започна от филма за косатката Уили).
Можех да си поговоря с нея по всяко време и по всякакви въпроси, и знаех точно какво ще ми каже. Тя ходеше навсякъде с мен, напълно невидима, но аз знаех, че е там. Всички ме питаха, коя е тя, къде е и всякакви такива прекалено уточняващи въпроси, но аз бях потайна.
Веднъж, когато бях на гости на сестра ми, видях една голяма косатка на дръвото пред балкона. Беше толкова вълнуващо!
Когато слязохме долу малко по-късно да проверим, приятелят на сестра ми реши, че косатката е плик.
Но вече десет години по-късно пликовете по дърветата продължават да не ме дразнят толкова.